![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
— Може би — каза той — изпитвам глад за нещо по-различно от вечеря.
— Неправилно е да се нахвърляте на десерта преди хранене, ваше височество — прошепна тя. После вдигна зрънце грозде до устните си и срещна погледа му, докато го изяждаше. Бавно.
Тави си помисли да събори с една ръка всичко от масата, да я дръпне през нея и да опита какъв е вкусът на това зрънце. Идеята толкова го завладя с привлекателността си, че без дори да осъзнава, той вдигна ръце върху подлакътниците на стола.
Той отново бавно си пое дъх, наслаждавайки се на образа й в съзнанието си и желанието, което премина през него, и след миг борба разбра кои са неговите идеи и кои — нейните.
— Вие — обвинително каза той, а гласът му прозвуча много по-ниско и по-грубо, отколкото беше предвиждал — прилагахте земна магия към мен, посланик.
Тя изяде още едно зрънце. По-бавно. Очите й блестяха, докато го правеше.
— Нима бих направила подобно нещо, милорд Октавиан?
Костваше му истинско усилие на волята да остане на мястото си. Той се обърна към чинията си с ръмжене и взе нож и вилица, за да си отреже старателно и да изяде парче говеждо месо — истинско, честно месо от Алера, а не от онези чудовища левиатаните, с които трябваше да се хранят по време на пътуването — и го прокара с глътка от лекото, почти прозрачно вино.
— Може би — каза той. — Ако пожелаете.
Тя взе прибори за своето печено говеждо. Тави я наблюдаваше впечатлен. Кайтай обикновено ядеше печеното месо с цялата деликатност на гладна лъвица и често създаваше впечатлението, че ще направи същото с всеки, дръзнал да посегне на нейния дял. Но тази вечер, дори и да не действаше с идеалната прецизност на млада дама от висшето общество, поведението й все пак не беше твърде далеч от целта. Някой, най-вероятно Цимния, я беше учил на етикета на гражданите.
Кога беше намерила време?
Тя изяде хапката месо толкова бавно, колкото и плодовете, продължавайки да го гледа в очите. За миг примижа от удоволствие, докато преглъщаше, след което отново го погледна.
— Намеквате, че бих предпочела да ми разкъсате роклята и да ме обладаете тук? Точно тук? На масата, може би?
Вилицата на Тави се изплъзна и следващата му хапка печено полетя към земята. Той отвори уста да отговори и установи, че не може да произнесе нито дума, а лицето му пламна.
Кайтай наблюдаваше как месото пада и цъкна с език.
— Жалко — измърка тя. — Беше вкусно. Или не мислите така?
Тя изяде още една хапка, агонизиращо бавно и отпуснато, с елегантна сдържана чувственост.
Тави си възвърна способността да говори:
— То не е и наполовина толкова вкусно, колкото вие, посланик.
Тя отново се усмихна доволно.
— Най-накрая. Привлякох вниманието ви.
— Имахте го през цялото време — отвърна Тави.
— Ушите ви, може би — тя се прокашля, като за миг докосна гърдите си с върховете на пръстите си и неволно премести погледа му там. — И, разбира се, очите ви — добави тя сухо с тъжна насмешка. — Но твоите мисли, чала, въображението ти — те бяха насочени другаде.
— Моя грешка — каза Тави. — Очевидно.
— Очевидно — отговори Кайтай с доста самодоволна усмивка. После изражението й стана по-сериозно. — Макар и не само поради непосредствените причини.
Той се намръщи и с жест я подкани да продължи.
Тя сгъна ръце в скута си и се намръщи, сякаш подбираше думите, преди да ги изрече.
— Този враг е заплаха за теб както никой друг, чала.
— Вордът?
Тя кимна.
— По какъв начин?
— Те заплашват да те променят — каза тя тихо. — Отчаянието и страхът са много мощни врагове. Те могат да те превърнат в нещо, което ти не си.
— Ти каза нещо подобно през зимата — отбеляза той, — когато бяхме в капан на върха на онази кула в Шуаран.
— Сега е не по-малко вярно — тихо каза тя. — Не забравяй, че мога да те усетя, чала. Не можеш да скриеш тези неща от мен. Опита и аз уважих желанието ти. Досега.
Той се намръщи разтревожен.
Тя плъзна ръка през масата, с дланта нагоре. Собствената му ръка я покри, без да е нужно да взема съзнателно решение.
— Говори с мен — подкани го тя тихо.
— На корабите винаги имаше някой наблизо. Или пък бяхме на уроци и… — той сви рамене. — Аз… не исках да те натоварвам. Или да те плаша.
Тя кимна и заговори без гняв: