Двор от крила и разруха

— Въздържала ли съм се някога? — Той се усмихна. Аз обаче додадох: — И аз очаквам същото от теб.

— Уговорихме се. А сред семейството ни… ме ругай колкото желаеш. Даже настоявам.

— Защо?

— Защото е забавно.

Сръчках го с лакът.

— Защото си ми равна — обясни сериозно той. — Това означава, че освен да пазим гърбовете си един на друг, си дължим и пълна откровеност. Дължим си истината.

Плъзнах поглед по оживения град пред нас.

— Мога ли да ти сервирам малко истина тогава?

— Винаги — усмихна се той.

Въздъхнах.

— Мисля, че трябва да си предпазлив покрай Кеир. Не заради потресаващата му личност, а защото… Струва ми се, че може сериозно да нараниш Мор, ако сбъркаш някъде.

Рис прокара ръка през косата си.

— Знам. Знам.

— Струват ли си войските му? Струва ли си рискът да я нараниш?

— С Кеир работим заедно от векове. Вече трябва да е свикнала. И да, войските му си струват. Мраконосците са добре обучени, могъщи воини, които от твърде дълго бездействат.

Замислих се.

— Последния път, когато ходихме в Двора на Кошмарите, ме представи като своя курва.

Думата го накара да изтръпне.

— Сега обаче съм твоя Велика господарка — продължих, погалвайки с пръст опакото на ръката му. Той проследи движението ми с очи, а аз попитах с по-гърлен глас: — Според теб каква маска трябва да нося този път в Изсечения град, за да склоним Кеир да ни помогне?

— Ти решаваш — отвърна Рис, без да откъсва очи от пръста ми и кръговете, които чертаеше по кожата му. — Вече видя какъв съм там, какви сме ние. Ти преценяваш как да се впишеш в играта.

— Май ще трябва да реша скоро. Не само за тази среща, но и за другата, с Великите господари след две седмици.

Рис ме изгледа косо.

— Всички дворове са поканени.

— Съмнявам се той да се появи. Все пак е съюзник на Хиберн и очаква да го убием.

Речният бриз разроши синкавочерната му коса.

— Срещата ще се състои под влиянието на заклинание, което налага на всички ни временно примирие. Ако някой опита да го наруши, магията ще го накара да си плати прескъпо. Вероятно с живота си. Тамлин няма да прояви неблагоразумието да ни нападне. Нито пък ние него.

— Защо изобщо да го каним?

— Ако го изключим, само ще го озлобим още повече. Повярвай ми, нямам никакво желание да го виждам. Нито пък Берон. Който в момента е по-високо в списъка ми със смъртни врагове дори от Тамлин.

— Таркуин също ще присъства. А ние сме на доста челна позиция в неговия списък.

— Независимо от кървавите рубини, не би допуснал грешката да ни нападне по време на срещата.

Рис въздъхна през нос.

— На колко съюзници можем да разчитаме? Ако не броим Кеир и Изсечения град.

Надникнах надолу по крайречния булевард. Вечерящите и гуляещи елфи бяха твърде заети с развлеченията си, за да ни обърнат внимание, колкото и лесно да се разпознаваха крилата на Рис. И все пак мястото май не беше особено удачно за подобен разговор.