Двор от крила и разруха

Сутрин Рисанд беше… Нямах думи да опиша какъв беше, когато не бързаше, отдал се на ленива похот, когато косата му още стърчеше във всички посоки от съня, а очите му придобиваха онзи стъклен, толкова мъжествен блясък. Като се разделихме, искрата на лежерна удовлетвореност продължаваше да наднича от тях, а подигравателно невинната му целувка по бузата ми изстреля огнена стрела през тялото ми.

После щях да му го върна.

Сега обаче… Тръгнах към Касиан, раздвижвайки рамене.

— Двама илирианци ме карат да се потя рано сутрин. Какво да прави елфа като мен?

Касиан се изсмя.

— Поне идваш на тренировка в духовито настроение.

Ухилих се и поставих ръце на хълбоците си, оглеждайки стойката за оръжия.

— С кое започваме?

— С нито едно. — Той кимна към тепиха зад нас, очертан с бял тебешир. — От доста време не сме тренирали. Днес ще си припомним основите.

Думите му прозвучаха толкова стегнато, че отбелязах:

— Не е минало чак толкова време.

— Месец и половина.

Прокарах поглед по него — плътно прибраните му крила, дългата до раменете му тъмна коса.

— Какво има?

— Нищо.

Той ме подмина на път към тепиха.

— Нещо с Неста ли?

— За твое сведение, животът ми не се върти само около сестра ти.

Реших да си замълча по въпроса.

— Заради утрешното ни посещение в Двора на Кошмарите ли е?

Касиан свали ризата си, разкривайки релефни мускули, покрити с красиви, заплетени татуировки. Илириански символи за късмет и слава.

— Нищо ми няма. Заеми позиция.

Подчиних се и все пак продължих да го наблюдавам изпитателно.

— Ядосан си.

Той отказа да проговори, докато не подхванах обичайната загрявка: различни скокове, ритници и упражнения за разтягане, предвидени да отпуснат мускулите ми. Чак когато започнахме ръкопашния бой и той вдигна длани пред себе си, за да посрещне бързата ми юмручна атака, благоволи да ми отговори:

— С Рис скрихте истината от нас. И всички отидохме в Хиберн на сляпо.

— Истината за кое?

— … че си Велика господарка.

Заблъсках вдигнатите му ръце в комбинация от удари едно-две и попитах задъхано:

— И какво, ако ви бяхме казали?

— Щеше да промени всичко. Всичко щеше да протече различно.

— Може би именно затова Рис е преценил да го запази в тайна.

— В Хиберн претърпяхме истински погром.

Престанах с ударите.

— Когато тръгнахме, знаехте, че съм му другарка. Не виждам какво променя статутът ми на Велика господарка.

— Много неща.

Сложих ръце на хълбоците си, игнорирайки подканата му да продължа.

— Защо?

Касиан прокара пръсти през косата си.

— Защото… защото като негова другарка… той трябваше да те защитава. О, не ме гледай така. Ти пък трябва да защитаваш него. Бях готов да жертвам живота си за теб, защото си му другарка. И моя приятелка. Въпреки това си оставаше… негова.

— А като Велика господарка?