Двор от крила и разруха

Разтърсих ръце и потрих раменете си — вече ме боляха от удари.

— Ядосвал си се и на него.

— Ако не се възстановявах, щях да го ритам от единия край на Веларис до другия.

Замълчах си.

— Всички умирахме от страх за теб.

— Справях се добре.

— Естествено. Бяхме сигурни. Но… — Касиан скръсти ръце. — Рис ни спретна същия номер преди петдесет години. Когато отиде на проклетия бал на Амаранта.

Какво? Какво?

— Никога няма да го забравя — въздъхна той. — Моментът, в който проговори в съзнанията на всички ни. Когато си дадох сметка какво се случва, както и че… че ни е спасил. Заключил ни бе тук с вързани ръце, а той… — Касиан се почеса по слепоочието. — В главата ми настана пълно затишие. Като никога преди. Не и откакто… — Той насочи притворените си очи към безоблачното небе. — По земите ни цареше същински ад, а аз просто… останах в пълна тишина. — Потупа се с показалец по главата и сбърчи чело. — След случилото се в Хиберн лечителката ме приспа, докато работеше по крилата ми. Затова, като се събудих две седмици по-късно… чак тогава разбрах. И когато Мор ми каза какво те е сполетяло… Всичко отново притихна.

Опитах да преглътна буцата в гърлото си.

— Ти ме намери, когато имах най-голяма потребност от помощ, Касиан.

— Радвам се, че успях да се отзова. — Той ми се усмихна мрачно. — Просто знай, че можеш да разчиташ на нас. И двамата можете. Рис обикновено иска да върши всичко сам… да влага всичко от себе си. Не обича да споделя опасностите с други. — Усмивката му посърна. — Нито пък ти.

— Ами ти?

— Не ми е лесно, но го правя. Все пак съм генерал на войските му. Едно от задълженията ми е да разпределям работата. С Рис съм от петстотин години, а той още се мъчи да се нагърбва с всичко сам. Още вярва, че не дава достатъчно.

За жалост, беше прав. И мисълта, че и в тази война Рис ще се постарае да поеме всички рискове вместо нас… Неприятно чувство обзе стомаха ми.

— Постоянно се разпорежда.

— Да. И отлично знае кой в какво е добър. Но дойде ли моментът… — Касиан нагласи намотките по ръцете си. — Дори Великите господари и Кеир да не застанат на наша страна, пак ще се възправи срещу Хиберн. И ще поеме най-тежкия удар, за да го спести на нас.

Почувствах непоклатима, болезнена стегнатост в гърдите си. Рис щеше да оцелее — не би дръзнал да пожертва всичко, за да можем ние…

Но щеше. Беше го сторил с Амаранта и щеше да го повтори без капка колебание.

Прогоних мисълта. Потъпках я. Съсредоточих се върху дишането си.

Нещо зад гърба ми привлече вниманието на Касиан. И макар тялото му да остана спокойно, хищнически блясък просветна в очите му.

Нямаше смисъл да се обръщам, за да разбера кой стои зад мен.

— Ще се присъединиш ли? — измърка Касиан.

Неста отвърна:

— Струва ми се, че тренирате единствено устата си.

Надникнах през рамо. Сестра ми беше облечена в светлосиня рокля, на чийто фон кожата й изглеждаше златиста; косата й беше вдигната, а гръбнакът й наподобяваше отвесно изсечена колона. Заумувах трескаво какво да кажа, как да й се извиня, но… не желаех да се случи пред него. Едва ли би й харесало да започнем този разговор пред Касиан.