Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
— Би ли го обяснила за слабия ми мозък?
Верееса пусна меха и поклати глава.
— Не съм сигурна. Не знам защо, но имам усещането, че Ронин е бил тук, макар и за кратко.
Нейният спътник я изгледа с недоверие.
— Моя елфска лейди, възможно ли е просто да ти се иска да е било така?
— Можеш ли да ми кажеш кой друг в този район, освен магьосник, би могъл да разполага с вино, подходящо за крале?
— Разбира се! Черният. За да пийне, след като е изсмукал костния мозък на твоя приятел!
Думите му я накараха да потръпне, но това не разколеба увереността й.
— Не. Щом Детуинг го е довел толкова далеч, сигурно е искал нещо друго, а не просто да хапне Ронин за закуска!
— Възможно е, струва ми се — продължавайки да стиска гоблина, Фалстад хвърли поглед към притъмняващото небе. — Ако искаме да изминем още път преди мръкнало, най-добре да тръгваме веднага.
Верееса опря върха на меча си в гърлото на Крил.
— Първо, трябва да се оправим с този.
— Какво има да му мислим? Да направим услуга на света, като намалим броя на гоблините с един!
— Не. Аз му обещах, че ще го пуснем.
Джуджето сбърчи гъстите си вежди.
— Не мисля, че това е разумно.
— Въпреки това, аз съм дала думата си. — Тя впи твърдия си поглед в него. Ако познаваше елфите достатъчно добре, Фалстад щеше да разбере, че не е разумно да продължава този спор.
И наистина, ездачът на грифони само кимна — макар и с огромна неохота.
— Както кажеш. Ти си дала дума и не аз ще се опитвам да те разубедя — и добави под сурдинка: — Не и когато имам само един живот за губене…
Доволна, Верееса сръчно преряза въжето около китките на Крил, след което махна и примката около кръста му. Гоблинът заподскача нагоре-надолу, изглеждайки направо извън себе си от радост.
— Благодаря, милосърдна господарке, благодаря!
Рейнджърът отново притисна острието до гърлото на създанието.
— Обаче, преди да си тръгнеш, имам няколко последни въпроса. Знаеш ли пътя за Грим Батол?
Фалстад не се зарадва от чутото. Той повдигна вежди и промърмори:
— Какви ги вършиш?
Тя съзнателно пренебрегна въпроса му.
— Е?
Очите на Крил се бяха разширили и той изглеждаше пребледнял — най-малкото лицето му бе придобило светлозелен цвят.
— Никой не ходи в Грим Батол, милосърдна господарке! Орки има там и дракони също! А драконите ядат гоблини!
— Отговори на въпроса ми!
Той преглътна, след което закима нагоре-надолу с глава.
— Да, господарке, знам пътя… Мислите, че магьосникът е отишъл там?
— Сериозно ли си го мислиш, Верееса? — избоботи Фалстад толкова развълнуван, та чак я бе нарекъл по име. — Ако твоят Ронин е отишъл в Грим Батол, той е изгубен за нас!
— Може би, а може би не. Фалстад, смятам, че през цялото време той искаше да отиде точно там. Мисията му не бе само да шпионира орките. Струва ми се, че той имаше и друга цел… но каква е връзката с Детуинг, не мога да ти кажа.
— Всички знаят, че магьосниците до един са луди! — отвърна ездачът на грифони с презрително сумтене. — Може да е решил собственоръчно да освободи кралицата на драконите.
Абсурдна идея, но тя накара Верееса да спре за миг.
— Не… не може да е това.
Междувременно Крил сякаш усилено мислеше за нещо, което очевидно въобще не му харесваше. Накрая лицето му се изкриви в гримаса на отвращение и той промълви:
— Господарката иска да отиде в Грим Батол?
Рейнджърът се замисли. Това преминаваше границите на клетвата й, но тя бе длъжна да продължи напред.
— Да, искам.
— Виж сега, моя елфска…
— Фалстад, ако не искаш, не си длъжен да идваш с мен. Благодарна съм ти за помощта, но нататък мога да продължа и сама.
Джуджето поклати гневно глава.
— И да те оставя сама насред територия, контролирана от орките и придружавана единствено от тази неблагонадеждна зелена отрепка? Не, моя елфска лейди! Фалстад не би оставил сама една прекрасна дама, колкото и умел воин да е тя! Продължаваме напред заедно!
Честно казано, тя се зарадва, че той ще остане с нея.
— При все това можеш да се върнеш обратно, когато пожелаеш. Не го забравяй. — Тя погледна отново към Крил. — Е, ще ми покажеш ли пътя?