Скитник броди по света

Като чух за Бернарови — доминиканците само чакаха’ повод, за да разсипят това семейство, — налегна ме мъка. Не ми се искаше в самия край на живота си да причинявам зло, особено на приятелите си. Достатъчно злини бях извършил през изминалите години.

«Почнат ли да капят листата — рекох си, — ще се върна обратно в Милано... Дано дотогава свърша тоя ръкопис!»

— Дойдох да се поклоня на Монсегюр! — рекох. — Ще си тръгна, преди да оголее гората.

— А в Кверибус ще ходиш ли да се кланяш? Там вашите подвиха опашки!

— Да тежат на съвестта ви! — рекох. — В деня на Апокалипсиса и за тях ще отговаряте!

— Кверибус беше последната ви крепост. Сега над Окситания владее мир и ние няма да позволим на такива дърти негодници като тебе отново да разпалват бунтове и вражди!

— Такива като мене не са нужни вече никому. Каквото имало да върша, аз съм го свършил през силните си години — посял съм семе, което ще кълни и ще дава плодове и тогава, когато над тебе, доминиканецо, ще расте трева. Всяка година да правите по един Монсегюр и по един Кверибус, пак няма да задушите това семе. А думата си ще удържа. Вземат ли да се ронят листата, аз ще напусна Окситания, тази чудесна страна, която обикнах като втора родина.

— Ако не я напуснеш, понеже толкова си я обикнал, може да те заровим и жив в нея! — закани ми се Доминики нецът със зловеща усмивка и с припрени и забързани стъпки излезе от двора на Бернар.

Понеже до листопада не остава много време, трябва да бързам с житието си. Всъщност какво житие е моето! Аз не съм нито християнски църковник, нито кандидат за християнски светец, за да пиша «житие» в смисъла, възприет от християнските книжници. Аз съм само един грешен човек. По произход съм от България, по убеждение съм бугър, катар, което значи на български «богомил». Богомилите в Окситания наричат «катари», а в Ломбардия «патарени». Аз съм по убеждение богомил, тоест катар, но не съм покръстен в богомилската вяра. Аз изповядвам десетилетия вече тази вяра с не по—малка сила от едни богомилски «съвършен». И ако не съм покръстен за богомил, ако не ми бъде въздадено утешение като па другите богомили, то не е, защото не съм искал или не искам, бог ми е свидетел! А защото, преди оше да стъпя на окситанска земя, българският богомилски епископ ми възложи задачи, които по същество бяха несъвместими с богомилската вяра. По—сетне в Окситания катарският епископ ми заповяда да пазя според възможностите си катарските първенци, така наречените «съвършени», от палачите на християнската инквизиция и ми нареди освен това да помагам и да съм в услуга на сеньорите, които покровителствуват бугрите и им дават подслон. Греховете ми са тежки и са много и навярно е късно, за да бъда тепърва кръщаван. Но епископите и «съвършените», кой покровителствувах и пазех, всички те ми обещаваха застъпничеството си пред бога в деня на моята смърт или в деня на Страшния съд. Те ще да свидетелствуват пред бога, че приживе съм бил в душата си добър човек, праведник, истински богомил, готов да иде на драго сърце в огъня заради убежденията си и че не по своя воля, а за защита на катарските духовни първенци и на техните сеньори—покровители съм изпълнявал войнишки задачи и проливал кръв...