Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

Връзката не беше нещо по-различно.

Зволински не знаеше как ще бъде облечена тази вечер Ванеса, нито какви интересни неща й се бяха случили от последната им среща насам. Затова очакваше с нетърпение тези открития. Беше прекарал в Кутията за хапчета повече от петнайсет часа (след само три часа сън) и тази среща със сладката му бивша съпруга щеше да го възстанови за следващия ден.

Остаряващите стрелки на стенния часовник показваха, че е един и дванайсет. Замислен за един мач, който беше гледал преди малко, Зволински тръгна към стойката с видеокасетите. Всички бяха с малки сини найлонови етикети, които беше надписал с помощта на малка пишеща машина.

Звънна домофонът.

Ванеса беше подранила. Обикновено пристигаше към един и половина, но понякога, ако закъсняваше, пропускаше да се прибере вкъщи и използваше неговия душ.

Зволински почеса сребристата си козина, докато крачеше към вратата.

Домофонът звънна втори път.

Инспекторът се спря.

Едно от множеството ценни качества на неговата бивша съпруга беше търпението и като повечето рентгенолози тя действаше много целенасочено. Освен ако не й се налагаше да използва тоалетната или пък той беше заспал (което се случваше от време на време), тя нямаше да натисне звънеца втори път толкова скоро след първия.

Черно подозрение изпълни Зволински, който преди възхода си на подиума в Кутията за хапчета сам беше детектив.

Той извади револвера от кобура на стената, загаси лампите и се приближи до домофона. Свещите трепкаха и хвърляха дълги сенки.