Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]
- Автор: Залер Стивен Крэйг
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 9789546555946
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]». Краткое содержание книги:
Скитникът се обърна с лице към Малкълм Авеню. Там малка зелена спортна кола се приближи към бордюра, следвана на разстояние от патрулка, чиито въртящи се сигнални лампи превърнаха затворения отдавна търговски център в червено-синя дискотека.
Теди излезе от тесния пасаж, мина край „Най-добрата заложна къща във Виктъри“, която впрочем също беше затворена от 80-те години, и кацна на любимата си пейка. Преди четири години бе намерил замръзналото тяло на Рита върху избелелите й дъски — затова тя имаше голяма сантиментална стойност за него. Жената беше истинска приятелка и най-добрият човек на света.
Докато отвиваше капачката на бутилката водка, Теди отбеляза:
— Ние сме на първия ред. — Само петдесетина метра деляха него и призрачния му другар от бордюра.
От патрулката слезе мъж с вид на латиноамериканец, с дебел мустак и твърда поставка за листа с клипс в ръката, затвори вратата и закрачи към купето, което беше спряло десетина крачки по-нататък.
Светлата студена водка изпълни устата на Теди.
— Свали прозореца — нареди полицаят, като нарисува във въздуха кръг с пръста си.
Прозорецът от страната на шофьора потъна във вратата. В зелената спортна кола седеше мъж, който нямаше глава.
Теди внезапно се запита дали водката, която беше извадил от канавката, не се е развалила.
Полицаят продължаваше да върви. Нещо проблесна в спортната кола и безглавият шофьор изви рамене.
Полицаят стигна до задната броня.
Блесна пистолет.
Полицаят залитна назад и посегна за оръжието си, а оръжието на безглавия шофьор избълва пламъци още два пъти.
Със стенание полицаят се смъкна на колене, потрепери и падна напред. Лицето му удари бетона, изтръгвайки стенание от скитника.
Миг по-късно стрелецът излезе от спортната кола и Теди видя, че е с черна качулка — следователно има глава. Облекчен, че водката не е съсипала ума му, скитникът вдигна бутилката отново към устните си.
Стрелецът клекна, извади нещо блестящо от джоба на мъртвия мъж и разкопча колана му. Теди не смяташе, че трябва да става свидетел на случващото се, но водката, която беше погълнал, не му позволяваше да се придвижи.
Проблеснаха стоманени ножици. Стрелецът извади един розов червей от слабините на мъртвия полицай и го пъхна в бутилка от вода.
— Божичко — промълви Теди и глътна своето лекарство.
Стрелецът се върна в зелената спортна кола, даде назад, докато не застана над трупа, и го скри, след това отиде при патрулката, качи се отзад, затвори вратата и се просна на седалката.
Картината беше спокойна. Нищо не помръдваше освен сигналните лампи върху покрива на патрулката.
Стрелецът чакаше безмълвен и невидим.
Теди знаеше, че тази вечер ще види да умират още полицаи. Хубаво беше, че си носеше освежителна напитка.
36
Тук живее титан
Докато се почесваше през кафявата вълнена роба, носейки бутилка червено вино, инспектор Зволински излезе от кухнята си в хола, където рунтавият килим омекоти стъпките на загрубелите му стъпала. Апартаментът му беше много спретнат — нямаше прах, неговите 578 видеокасети по бокс бяха подредени по азбучен ред в стойките, както и 422-те книги върху същия предмет. Имаше достатъчно за четене и гледане, но на самотния си обитател апартаментът се струваше по-скоро склад, отколкото дом.
Преди години, когато наградената му със златен медал дъщеря опита хероин по време на купона по случай завършването си и скоро след това умря в спешното отделение, бракът на инспектора се разпадна. Полският боксьор още обичаше бившата си жена Ванеса, а и тя все още държеше на него, но вече не можеха да живеят заедно. Ужасната трагедия, която ги връхлетя, беше твърде голяма, за да могат да живеят заедно с нея във всекидневието.
Зволински намери тирбушона в чекмеджето на барплота и отвори виното за Ванеса, която работеше като рентгенолог и сега беше втора смяна, но щеше да дойде след двайсет или трийсет минути. Малбекът ухаеше приятно и след като инспекторът го остави на масата, запали две свещи.
Въпреки обремененото си минало и официалното положение на разведена двойка, два или три пъти месечно господин и госпожа Зволински прекарваха заедно нощта. Сексуалната страна на тези срещи беше много приятна и далеч по-вълнуваща, отколкото през голяма част от техния брак. Скоро на инспектора стана ясно, че истинският убиец на любовта не е нито раждането на дете или многото работа, а чисто и просто прекалената фамилиарност.
Имаше малко неща, на които Зволински се наслаждаваше така, както на пица с пеперони и боксови мачове, и когато си върна ергенството на четирийсет и девет, прекарваше повечето от вечерите в ядене на парчета пица и гледане на мачове. Накрая пицата вече не беше толкова вкусна, както някога (макар да я поръчваше на същото място), и мачовете станаха предвидими.