Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
И аз въздъхнах. Беше ми лесно да мразя Едуард, зарад същото невежество. Все още го мразя заради това. Беше ми просто по-трудно да изпитвам същото и към Карлайл. Маже би защото не завиждах за случаят на Карлайл.
— Може да помогне, ако знаем какъв им е броят — дали плодът е по-близо до нашия вид, или до нейния. Да знам какво да очаквам — той сви рамене. — А може би няма да помогне никак. Предполагам просто искам да изучавам нещо, да правя нещо.
— Чудя се колко ли хромозоми имам аз — промърморих аз. Отново се сетих за Олимпийските допинг тестове. Дали минават през ДНК прегледи?
Карлайл се прокашля стеснително.
— Ти имаш двадесет и четири, Джейкъб.
Бавно се обърнах към него, за да го зяпна, повдигайки вежди. Той изглеждаше засрамен.
— Бях… любопитен. Взех проба докато те лекувах миналия юни.
Замислих се за това за секунда.
— Предполагам това би трябвало да ме вбеси. Но не ми пука наистина.
— Съжалявам. Трябваше да те питам.
— Няма проблем, Док. Ти не си целял нищо зло.
— Не, обещавам ти, че не исках да ти навредя. Просто… аз намирам вашия вид увлекателен. Предполагам елементите за вампирската природа се е превърнал в нещо обикновено с вековете. Разликите на твоето семейство от човешкия вид са толкова по-интересни. Почти магически.
— Бибиди-Бобиди-Бу — промърморих. Той беше точно като Бела с всичкия магически боклук.
Тогава чух гласа на Едуард откъм къщата и двамата се спряхме и заслушахме.
— Ей сега ще се върна, Бела. Искам да говоря с Карлайл за момент. Всъщност, Розали, имаш ли нещо против да дойдеш с мен? — Едуард звучеше различно. Имаше малко живот в гласа му. Искра от нещо. Не точно надежда, но може би желание за надежда.
— Какво става, Едуард? — попита Бела дрезгаво.
— Нищо, за което да се притесняваш, любов. Ще отнеме само секунда. Моля те, Розали?
— Есме? — повика Розали — Може ли да поседиш при Бела за малко?
Чух шепота на вятъра, когато Есме слезе бързо по стълбите.
— Разбира се — каза тя.
Карлайл се промени, извъртайки се с очакване към вратата. Едуард мина пръв през нея с Розали по петите му. Лицето му беше като гласа му, вече не бяха мъртви. Той изглеждаше силно съсредоточен. Розали изглеждаше подозрителна.
Едуард затвори вратата след нея.
— Карлайл — каза той.
— Какво има, Едуард?
— Може би сме тръгнали по грешния път. Слушах мислите на Джейкъб допреди малко и тогава, когато говорехте за това какво… иска плодът, Джейкъб имаше интересни мисли.
Аз? Какво пък си бях мислил аз? Като изключим явната ми омраза към това нещо? Най-малкото не бях само аз. Можех да кажа, че и Едуард имаше трудности при ползването термин толкова неподходящ, колкото плод.
— Всъщност не сме поглеждали нещата от този ъгъл — започна Едуард. — Опитвахме се да дадем на Бела това, от което тя се нуждае. А нейното тяло го приема толкова качествено, колкото и нашите биха. Може би трябва да се вслушаме в нуждите на… плода първо. Може би, ако успеем да го задоволим, ще бихме могли да и помогнем по-ефективно.
— Не те разбирам, Едуард — каза Карлайл.
— Помисли само, Карлайл. Аз това същество е повече вампир отколкото човек, можеш и да познаеш за какво копнее — какво не получава то? Джейкъб се досети.
Така ли? Припомних си разговора, помъчих се да си спомня кой мисли запазих за себе си. Сетих се в същият момент, когато Карлайл разбра.
— Ох — каза той с учуден тон. — Мислиш, че то е… жадно?
Розали изсъска през дъх. Вече не изглеждаше подозрителна. Нейното революционно перфектно лице светна, очите и се разшириха от вълнение.
— Разбира се — промърмори тя. — Карлайл, имаме всички типове нулева негативна подходящи за Бела. Това е добра идея — добави тя, без да ме поглежда.
— Хмм — Карлайл сложи ръка на брадичката си, загубен в мисли. — Чудя се… Какъв би бил най-добрият начин да я осигурим…
Розали тръсна глава.
— Нямаме време да бъдем изобретателни. Бих казала, че трябва да започнем с традиционния метод.
— Чакайте малко — прошепнах аз. — Просто спрете за момент. Да не би — да не би да говорите, че ще накарате Бела да пие кръв?
— Идеята беше твоя, куче — каза Розали, мръщейки ми се, без въобще да ме поглежда.
Игнорирах я и гледах Карлайл. Същия призрак на надежда, който имаше лицето на Едуард, сега се виждаше и в очите на доктора. Той сви устни, отдавайки се на размисъл.
— Това е просто… — Не можех да намеря правилната дума.