Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Така след победата си край Ел-Бабейн непредвидимият кюрдски генерал, без да чака нито ден и преди още враговете му да са се съвзели, пресича с главоломна бързина египетската територия от юг на север и влиза триумфално в Александрия. Населението на голямото средиземноморско пристанище, враждебно настроено към съюза с франджите, посреща сирийците като освободители.
Шауер и Амори, принудени да следват адския ритъм, наложен от Ширкух на войната, обсаждат Александрия. В града почти няма хранителни запаси и след месец заплашеното от глад население започва да съжалява, че е отворило портите за сирийския експедиционен корпус. Положението дори изглежда отчаяно в деня, когато франкска флота хвърля котва срещу залива. Но Ширкух не се признава за победен. Той поверява командването на крепостта на Саладин, събира няколкостотин от най-добрите си конници и с тях дръзко напуска града през нощта. Като препуска с всичка сила, той пресича неприятелските линии и язди ден и нощ чак до… Горен Египет.
В Александрия блокадата става все по-жестока. Скоро към глада се прибавят епидемии, както и ежедневното обстрелване с катапулти. Отговорността е тежка за двадесет и девет годишен младеж като Саладин. Но предприетото от чичо му отвличане на вниманието ще даде резултат. Ширкух знае, че Мори е нетърпелив кампанията да приключи и да се върне в кралството си, изложено на постоянните набези на Нуреддин. Като отваря нов фронт на юг, вместо да стои затворен в Александрия, кюрдският генерал заплашва да проточи до безкрай конфликта. Той дори организира в Горен Египет истински бунт срещу Шауер и кара множество въоръжени селяни да се присъединят към него. Когато войските му стават достатъчно многочислени, той се приближава до Кайро и изпраща на Амори добре обмислено послание. И двамата си губим времето тук, пише той по същество. Ако кралят благоволи спокойно да обмисли нещата, ще забележи ясно, че с прогонването ми от тази страна само обслужва интересите на Шауер. Амори е убеден в това. Двамата бързо постигат споразумение, обсадата на Александрия е вдигната и съпроводен от почетна гвардия Саладин напуска града. През август 1167 година двете армии тръгват както три години по-рано всяка към страната, от която е дошла. Нуреддин, доволен от завръщането на елита на армията си, си пожелава повече да не бъде замесван в безплодните египетски авантюри.
Въпреки това още на следващата година надпреварата за Нил ще започне отново като истинска неизбежност. След тръгването си от Кайро Амори е счел за необходимо да остави там рицарски отряд, който да следи за спазването на съюзническия договор. Една от неговите задачи е да контролира градските порти и да защитава франкските чиновници, натоварени със събирането на годишния данък от сто хиляди динара, който Шауер е обещал да плаща на Ерусалимското кралство. Подобен тежък данък, прибавен към дългото присъствие на чужда военна сила, накрая предизвиква омразата на гражданите.
Малко по малко общественото мнение се настройва срещу завоевателя. Шепнешком се говори дори в обкръжението на халифа, че един съюз с Нуреддин би бил по-малкото зло. Тайно от Шауер между Кайро и Алеп започват да прелитат послания. Синът на Зинки не бърза да се намесва и се задоволява да наблюдава реакциите на ерусалимския крал.
Настанените в египетската столица франкски рицари и чиновници долавят бързо растящата враждебност и започват да се страхуват. Те пишат на Амори да им се притече на помощ. Отначало монархът се колебае. Мъдростта повелява той да изтегли гарнизона си от Кайро и да се задоволи с един неутрален и безобиден Египет за съсед. Но темпераментът му го кара да върви напред. Окуражен от големия брой западни рицари, наскоро пристигнали на Изток и нетърпеливи да „хапнат сарацинско“, през октомври 1168 година той решава за четвърти път да щурмува с армията си Египет.
Новата кампания започва с клане колкото ужасяващо, толкова и безсмислено. Западните рицари превземат град Билбейс, където без никаква причина избиват жителите — мъже, жени и деца, мюсюлмани и християни копти. Както съвсем справедливо ще отбележи Ибн ал-Атир, ако франджите се бяха държали по-добре в Билбейс, можеха съвсем лесно да завладеят Кайро, защото първенците на града бяха готови да го предадат. Но като видяха кланетата в Билбейс, хората решиха да се съпротивляват докрай. При приближаването на нашествениците Шауер нарежда да подпалят старата част на Кайро. Двадесет хиляди стомни нафта са излети върху дюкяни, къщи, дворци и джамии. Жителите са евакуирани в новия град, основан от Фатимидите през X век, където се намират дворците, администрациите, казармите, както и религиозният университет ал-Азхар. Огънят бушува в продължение на петдесет и четири дни.