Кръстоносните походи през погледа на арабите

Въпреки жеста франджите продължават да са недоверчиви към своя съюзник, който — знаят го много добре — ще ги предаде веднага щом престане да има нужда от тях. Те смятат, че е дошло време да се възползват от заплашителната близост на Ширкух, за да установят властта си в Египет. Амори настоява между Кайро и Ерусалим да бъде сключен официален съюз, скрепен от самия фатимидски халиф.

Двама рицари, знаещи арабски — нещо нерядко сред франджите на Изток — отиват в резиденцията на младия ал-Адид. Шауер, който очевидно държи да ги впечатли, ги отвежда в един великолепен дворец с богати украси, който те пресичат с бърза крачка, заобиколени от цяло ято въоръжени стражи. Кортежът преминава през безкрайна галерия от сводове, където не прониква ни лъч светлина, и най-накрая се озовава пред огромна резбована врата, водеща към преддверие, а оттам — към нова врата. След като прекосяват безброй украсени зали Шауер и гостите му попадат в двор, настлан с мраморни плочи и обграден с позлатени колони, в центъра на който един фонтан излага на показ възхитителните си златни и сребърни тръбички, а навсякъде наоколо хвърчат дошли от всички краища на Африка пъстропери птици. Именно на туй място придружаващите ги стражи ги поверяват на живеещите в непосредствена близост до халифа евнуси. Отново трябва да преминат през низ от салони, сетне през градина с укротени зверове — лъвове, мечки, пантери, за да стигнат най-накрая до двореца на ал-Адид.

Още невлезли в обширната зала, чиято стена в дъното е от златоткана коприна, изпъстрена с рубини и изумруди, и ето че Шауер се хвърля три пъти наземи и оставя оръжието си на пода. Едва тогава завесата се вдига и се появява халифът, облечен в коприна и със закрито лице. Като се приближава и сяда в краката му, везирът излага плана за съюз с франджите. След като го изслушва спокойно, ал-Адид, който по това време е на шестнадесет години, изказва уважение към политиката на Шауер. Везирът тъкмо се кани да се изправи, когато двамата франджи поискват от повелителя на правоверните да се закълне, че ще остане верен на споразумението. Очевидно подобно искане звучи възмутително за царедворците около ал-Адид. Самият халиф също изглежда шокиран, а везирът побързва да се намеси. Договорът с Ерусалим, обяснява той на своя господар, е въпрос на живот и смърт за Египет. Той го заклева да не възприема искането на франджите като проява на неуважение, а само като белег на непознаването им на източните обичаи.