Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Известно време Кварт седя и премисля. Най-накрая се изправи и тръгна по пътеката към олтара, а стъпките му отекваха под овалния купол. Той спря пред олтара и загледа статуите на предшествениците на Макарена, шепнещи молитви от двете страни на Девата със сълзите. Под кралския балдахин, украсен с херувими и светци, заобиколена от листа и цветя от позлатено дърво, скулптурата на Мартинес Монтаньес се очертаваше в полумрака на светлината от прозорците, която преминаваше през геометричната структура на скелето. Изглеждаше много красива и много тъжна. Лицето й беше обърнато нагоре почти с укор, а протегнатите празни ръце сякаш питаха защо й е бил отнет синът. Двадесетте перли на капитан Халок блестяха нежно върху бузите, звездната корона и синята й туника. Босите й крака стъпваха върху полумесеца, смазал главата на змията.
— „И аз ще създам омраза между теб и жената, между твоето семе и нейното семе…“
Гласът дойде иззад него. Кварт се обърна и видя Грис Марсала. Беше влязла безшумно с маратонките си.
— Промъквате се като котка — каза той.
Тя се засмя. Както обикновено, косата й беше сплетена и беше облечена в торбеста риза и джинси, изцапани с гипс. Кварт си я представи как си слага грим пред огледалото преди посещението на архиепископа и видя студените й очи, умножени от парчетата счупено огледало. Потърси белега. Ясно личеше — бледа линия, дълга три сантиметра върху лявата й китка. Чудеше се дали наистина е искала да се самоубие.
— Не ми казвайте, че сте дошъл за литургията — каза тя.
Кварт кимна. Тя се усмихна неопределено. Забеляза, че гледа белега й и обърна ръка, за да го скрие.
— Този свещеник — каза Кварт.
Щеше да добави нещо, но не успя — тези думи казваха всичко. След миг тя се усмихна отново, сякаш на нещо свое.
— Да — каза тихичко, — точно така.
Изглеждаше успокоена и спря да крие китката си. Попита го дали е видял Макарена и Кварт кимна.
— Тя идва тук всяка сутрин в осем — каза Грис. — В четвъртък и неделя с майка си.
— Не знаех, че е толкова набожна.
Не искаше да прозвучи саркастично, но Грис Марсала се скова и отвърна:
— Не ми харесва тонът ви.
Той приближи до олтара, погледна Девата, после отново се обърна към монахинята.
— Съжалявам. Снощи вечерях с нея и съм объркан.
— Знам, че сте вечеряли заедно. — Сините й очи бяха приковани в него. — Макарена ме събуди в един през нощта и ме държа на телефона почти половин час. Едно от многото неща, които каза беше, че ще дойдете на литургията.
— Невъзможно — каза Кварт. — Реших в последния момент.
— Е, тя беше сигурна. Каза, че ще дойдете и ще започнете да разбирате. — Тя млъкна и го погледна с любопитство. — Така ли е?
— Какво друго ви каза?
Опита се да прозвучи небрежно-иронично. Боеше се, че е явно колко иска да разбере какво е казала Макарена на приятелката си монахиня. Подразни се от себе си.
Грис Марсала замислено стисна устни.
— Каза ми много неща. Например, че ви харесва. И че не сте толкова различен от дон Приамо, колкото си мислите. Каза също, че сте най-сексапилният свещеник, когото е срещала. — Тя се усмихна закачливо. — Точно така се изрази.
— Защо ми го казвате?
— Предполагам, защото ме попитахте.
— Моля ви, не ми се подигравайте. Твърде стар еъм за това. Вижте, косата ми е посивяла като вашата.
— Харесва ми, че е толкова къса. На Макарена също.
— Не отговорихте на въпроса ми, сестро Марсала.
Тя се засмя и очите й се присвиха.
— Моля, без титли. — Посочи към изцапаните си джинси и скелето до стената. — Не знам дали това е подходящо за монахиня.
Не беше, помисли си Кварт. Нито ролята й в този странен триъгълник, състоящ се от тях двамата и Макарена Брунер. А може би трябваше да се включи и четвърти, отец Феро. Кварт не си представяше Грис Марсала в манастир, в одежди на монахиня. Беше изминала дълъг път от Санта Барбара.
— Ще се върнете ли някога в манастира?
Тя помълча за миг, преди да отговори, загледана в пейките, струпани до вратата на кораба. После пъхна палци в задните джобове на джинсите си и Кварт се зачуди колко ли монахини могат да изглеждат така в джинси — беше стройна като младо момиче. Само лицето и косата й издаваха възрастта. В нея имаше нещо много привлекателно, особено в начина, по който се движеше.