Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Не знам — отговори тя замислено. — Може би зависи от тази църква, от това, какво ще се случи. Мисля, че затова не си заминах. — Говореше, без да гледа Кварт и примигваше на слънчевите лъчи, които нахлуваха през вратата. — Случвало ли ви се е изведнъж да усетите празнота там, където би трябвало да е сърцето ви? Усещането трае само миг, после всичко се нормализира, но знаеш, че нещата не са същите и се чудиш какво не е наред.
— Мислите ли, че ще намерите отговора тук?
— Нямам представа. Но ние търсим на места, където е възможно да има отговори.
Кварт неловко пристъпи от крак на крак. Този разговор не му харесваше, но трябваше да го поддържа, можеше да попадне на някаква следа.
— Мисля — каза той, — че прекарваме целия си живот, бродейки около гробовете си. Може би това е отговорът. — За да омаловажи казаното, той се усмихна, но това не я заблуди.
— Бях права. Вие не сте като другите свещеници.
Кварт не я попита какво има предвид. Двамата мълчаливо минаха през кораба, покрай стените с напукана боя и корнизите с олющена позлата. Най-накрая тя проговори.
— Има неща, места и хора, които оставят отпечатъка си върху теб. Разбирате ли за какво говоря? Не, още не разбирате. Говоря за този град. За тази църква. За дон Приамо, за Макарена. — Тя спря и се усмихна закачливо. — Трябва да знаете в какво се забърквате.
— Може би нямам какво да губя.
— Странно е, че го казвате. Макарена казва, че това е най-интересното у вас. Впечатлението, което създавате. — Вече бяха до вратата. — Сякаш, като дон Приамо, и вие нямате какво да губите.
Келнерът въртя ръчката на тентата, докато сянката й скри масата на Панчо Гавира и Октавио Мачука. Един ваксаджия седеше в краката на стария банкер и лъскаше обувките му.
— Ще ми подадете ли другия крак, господине?
Мачука послушно сложи другата си обувка върху сандъчето, украсено с позлатени гвоздеи и огледалца. Ваксаджията ложи предпазителите, за да не изцапа чорапите му и продължи съвестно да се труди. Приличаше на циганин и беше много слаб, целите му ръце бяха покрити с татуировки, а от джоба на ризата му стърчаха билети от лотарията. Сигурно беше над петдесетте. Председателят на банка „Картухано“ лъскаше обувките си всеки ден срещу триста песети, докато наблюдаваше как върви светът от масата си на ъгъла на „Ла Кампана“.
— Доста е горещо — каза ваксаджията.
Изтри потта, която се стичаше по носа му с ръка, изцапана с боя. Гавира запали цигара и му предложи една. Ваксаджията я сложи зад ухото си, без да спира да лъска обувките на Мачука. С чаша кафе и „АВС“ на масата пред него, старецът следеше със задоволство работата на ваксаджията. Когато човекът свърши, банкерът му подаде банкнота от хиляда песети. Ваксаджията притеснено почеса врата си.
— Нямам да ви върна, господине.
Председателят на „Картухано“ се усмихна и кръстоса крака.
— Тогава ще ти платя утре, Рафита — каза той. — Когато имаш дребни.
Ваксаджията върна банкнотата, вдигна ръка, сякаш козируваше, и тръгна към площад „Дуке де ла Виктория“, понесъл столчето и сандъчето си под мишница. Гавира го видя да отминава Перехил, който чакаше на почетно разстояние пред един магазин за обувки, на няколко крачки от тъмносиния мерцедес до бордюра. Секретарят на Мачука преглеждаше някакви книжа на една близка маса, тих и усърден както винаги.
— Как вървят нещата с църквата, Панчо?
Беше обичаен въпрос, като да те питат за здравето на роднина. Старият Мачука взе вестника, прелисти го бегло, докато стигна до некролозите, които изчете с голям интерес. Гавира се облегна на плетения си стол, загледан в слънчевите петна, които падаха около краката му и бавно се придвижваха към улица „Сиерпес“.
— Работим по въпроса — каза той.
Мачука беше погълнат от некролозите. На неговата възраст беше приятно да види колко познати са умрели преди него.
— Членовете на борда губят търпение — каза той, без да вдига поглед. — Или, за да бъда точен, някои от тях. Останалите се надяват, че ще се провалиш.
Той обърна една страница и се усмихна сухо на дългия списък роднини, които се молеха за душата на г-н Луис Хоркера де ла Синтача, прочутия син на Севиля, командор на ордена на Маняра, починал, след като получил последно причастие и т.н. Мачука и цяла Севиля знаеха, че починалият беше абсолютен мошеник, забогатял от контрабанда на пеницилин през годините след Гражданската война.
— Само няколко дни остават до заседанието, на което бордът ще обсъди плановете ти за църквата.
Гавира кимна с цигара в устата. Арабите от „Сън Кафер Али“ щяха да кацнат в Севиля двадесет и четири часа преди срещата, за да купят най-накрая „Пуерто Тарга“. А с подписан договор на масата, никой нямаше да се осмели да каже и дума.