Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Ти си глупак. Лорд Владетеля ще те убие. Не можеш да се бунтуваш срещу бога в собствения му град.
Възцари се напрегната тишина. Бриз си зашепна вещо под носа.
Келсайър не бързаше да отговори. Накрая се пресегна и запретна ръкавите на куртката си. Отдолу се показаха грозните белези.
— Лорд Владетеля не е наш бог — заяви той спокойно. — И не може да ме убие. Опита се, но не успя. Защото аз съм онзи, когото той никога не ще убие.
След тези думи се обърна и излезе кротко, също както беше влязъл.
— Хъм — изсумтя Бриз, — какво пък, малко мелодрама не е излишна. Ръд, прибери червената и изкарай кафявата.
В столовата се появи момиче с кафява рокля.
— Изумление — продължи да бърбори Бриз. — Ах, да, и гордост. Успокойте гнева, засега…
Присъстващите се усмириха и в помещението се възцари странно мълчание. Накрая Йеден се изправи, каза няколко окуражителни думи и после обясни какво ще трябва да правят онези, които желаят да се присъединят към тях. Докато приказваше, повечето от присъстващите отново започнаха да се хранят.
— Зелената, Ръд — нареди Бриз. — Хъм, да. Сега ще ви накараме да се позамислите и ще посъбудим чувството ви за лоялност. Не искаме да изтичате при принудителите, нали? Кел прикрива доста добре следите си, но колкото по-малко знаят властите, толкова по-добре. Тъй, сега какво да направим за Йеден? Струва ми се прекалено нервен. Да го Усмирим, да отнемем страховете. Ще оставим само тази негова страст — да се надяваме, че ще прикрие неумелата нотка в гласа му.
Вин продължаваше да наблюдава. Сега, след като Келсайър си бе тръгнал, откри, че й е по-лесно да се съсредоточи върху реакциите на присъстващите и работата на Бриз. Докато Йеден говореше, работниците отвън, изглежда, реагираха съвсем точно на тихите инструкции на Бриз. Йеден също показваше белези на манипулиране — сега изглеждаше по-уверен, гласът му стана по-твърд.
Завладяна от любопитство, Вин отново угаси медта и се съсредоточи, за да долови докосването на Бриз върху чувствата й — със сигурност и тя трябваше да възприема аломантичното излъчване. Той без съмнение нямаше време да се концентрира върху отделни индивиди. Но беше много трудно да усети нещо. Въпреки това постепенно забеляза, че се чувства точно така, както нашепваше във всеки един момент Бриз.
Неусетно се изпълни с уважение към него. Келсайър бе използвал няколко пъти аломантия върху чувствата й и всеки път тя го бе усещала почти като лек удар в лицето. Келсайър имаше сила, но не и финес.
Докосването на Бриз беше невероятно деликатно. Той усмиряваше някои емоции, приглушаваше ги, без хората дори да забележат. Вин долови и някои от импулсите на хората му, но те не бяха тъй умели като тези на Бриз. Междувременно Йеден обясняваше, че тези, които се присъединят към него, ще трябва за известно време да се разделят със семействата си — за около година, — но че през това време те ще бъдат изхранвани от съпротивата.
Вин усещаше, че уважението й към Бриз продължава да расте. Вече не се сърдеше на Келсайър, задето я бе пратил тук. Бриз умееше само едно нещо, но очевидно имаше огромен опит в него. Като Мъглороден, Келсайър е трябвало да изучава всички аломантични умения; имаше логика, че не се е съсредоточил само върху едно от тях.
„Ще го помоля да ме прати и при другите — помисли тя. — Сигурно и те са майстори в своя занаят“.
Когато отново надзърна през отвора, Йеден вече приключваше.
— Всички чухте Келсайър, Оцелелия от Хатсин — рече той. — Слуховете за него са верни — той се е отказал доброволно от живота на крадец и сега се е присъединил към скаа бунтовниците! Хора, ние подготвяме нещо велико. Нещо, което наистина би могло да сложи край на борбата ни с Последната империя. Присъединете се към нас. Присъединете се към своите братя. Елате при Оцелелия!
В столовата се възцари тишина.
— Яркочервено — нареди Бриз. — Искам тези хора да си тръгнат с огън в сърцата.
— Чувствата ще избледнеят, нали? — попита Вин, докато момичето с алена рокля обикаляше сред присъстващите.
— Да — отвърна Бриз, облегна се назад и дръпна преградата. — Но спомените ще останат. Хората помнят по-добре, когато свързват спомените с определени чувства.
След минутка Хам се появи на задната врата.
— Доста добре мина. Хората си тръгват възбудени и доста от тях останаха. Скоро ще организираме нова група доброволци, която да пратим в пещерите.
Бриз поклати глава.
— Не е достатъчно. Докс губи няколко дена за организиране на всяка от тези срещи, а от тях набираме не повече от двайсетина души. С такова темпо никога няма да съберем хиляда войници.