Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Вратата се отвори и на прага се появи познато лице.
— Здрасти, Вин. — Хам й махна с приятелска усмивка, приближи се до масата и погледна виното. — Бриз, нали си даваш сметка, че бунтовниците не могат да си позволяват подобен лукс?
— Келсайър ще им върне парите — отвърна Бриз и махна небрежно. — Лично аз не мога да работя с пресъхнало гърло. Как е положението отвън?
— Спокойно — отвърна Хам. — Но за всеки случай съм оставил Калаено око на ъгъла. Резервният изход е зад капака ей там.
Бриз кимна, а Хам се обърна и погледна чирака на Клъбс.
— Задимяваш ли, Кобъл?
Хлапакът кимна.
— Добро момче — рече Хам. — Е, това е всичко. Сега остава да изчакаме речта на Кел.
Бриз извади джобния си часовник и го погледна.
— Остават му още няколко минути. Да накарам ли някой да ти донесе чаша?
— Ще пропусна — отвърна Хам.
Бриз повдигна рамене и сръбна от виното.
Настъпи тишина. Пръв заговори Хам:
— Та значи…
— Не — прекъсна го Бриз.
— Но…
— Каквото и да е, не искаме да го чуем.
Хам го изгледа навъсено.
— Не можеш да ме Тласнеш към тихо доволство, Бриз.
Бриз завъртя очи.
— Какво искаше да кажеш? — попита Вин.
— Не го окуражавай, скъпа — предупреди я Бриз.
Вин се намръщи и погледна Хам. Той се усмихваше.
— Само не ме замесвай в това — въздъхна Бриз. — Не съм в настроение за поредния безкраен спор с Хам.
— Не му обръщай внимание — заяви Хам и придърпа ентусиазирано стола си до Вин. — Ето какво се чудех. Като сваляме Последната империя, дали вършим добро, или лошо дело?
Вин се замисли.
— Има ли значение?
Хам я погледна учудено, а Бриз се изкиска.
— Добър отговор.
Хам го изгледа кръвнишки, после пак се обърна към Вин.
— Разбира се, че има.
— В такъв случай — заяви Вин, — мисля, че вършим добро. Последната империя потиска скаа от векове.
— Така е — съгласи се Хам. — Но има един проблем. Лорд Владетеля е бог, нали?
Вин сви рамене.
— Това пък какво ни интересува?
Хам я стрелна ядно с поглед.
Тя въздъхна с досада.
— Е, добре. Министерството твърди, че е бог.
— Или по-точно — отбеляза Бриз, — че е частица от бог. Той е Отломък от безкрая — нито всемогъщ, нито вездесъщ, а самостоятелен дял от съзнанието, което е.
Хам въздъхна.
— Нали каза, че не искаш да се месиш?
— Само уточнявам някои факти — отвърна нехайно Бриз.
— Както и да е — рече Хам. — Бог е създател на всички неща, нали? Той е силата, която командва законите на вселената, и следователно е първоизточник на моралните принципи. Той е абсолютният морал.
Вин премигна объркано.
— Виждаш ли вече дилемата? — попита Хам.
— Виждам един идиот — обади се Бриз.
— Не разбирам — призна Вин. — Къде е проблемът?
— Ние твърдим, че вършим добро — обясняваше спокойно Хам. — Но лорд Владетеля — или бог — определя кое е доброто. Следователно, като му противоречим, ние ставаме злото. Но тъй като той върши злини, въпросът е доброто има ли смисъл в този случай?
Вин се намръщи.
— Е? — попита Хам.
— Струва ми се, че заради теб ще получа главобол — оплака се Вин.
— Предупредих те — подсмихна се Бриз.
Хам въздъхна.
— Все пак не смяташ ли, че си заслужава да се помисли върху това?
— Не съм сигурна.
— Аз съм — рече Бриз.
Хам поклати глава.
— Защо никой не обича свестните, интелигентни разговори?
Скаа бунтовникът в ъгъла внезапно се размърда.
— Келсайър пристигна!
Хам повдигна вежди и се изправи.
— Ще ида да огледам района. Вин, помисли върху този въпрос.
— Уф, добре… — въздъхна Вин, когато Хам излезе.
— Ела насам, Вин. — Бриз също се изправи. — На стената има още отвори. Въди така добра и ми донеси стола.
Дори не я погледна, за да провери дали ще изпълни молбата му. Тя се спря объркана. Не би трябвало да може да я Усмирява, с горяща в тялото й мед. Но все пак… Въздъхна, взе двата стола и се затътри към другия край на стаята. Бриз изтегли настрани дълга тясна преграда, зад която се виждаше столовата.
По масите бяха насядали скаа с неизмити лица и ръце, загърнати в парцаливи наметала. Унили, прегърбени, целите покрити с петна от сажди. Но присъствието им на срещата показваше, че са готови да слушат. Йеден седеше близо до входната врата, облечен с обичайната си работническа куртка. Беше подстригал косата си съвсем късо.
Вин очакваше появата на Келсайър да предизвика лек фурор. Но вместо това той пристъпи мълчаливо, наведе се да размени няколко думи с Йеден, после се изправи пред насядалите работници.