Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Келсайър не сваляше замислен поглед от къщата. Накрая се обърна, заобиколи Доксон и застана до нея.
— Хам е прав, Вин. По-добре да не виждаш какво е станало там.
Вин го изгледа обидено. Келсайър въздъхна, върна се и прекрачи прага. Доксон го последва и Вин най-сетне можеше да види онова, което досега скриваха от нея.
Подът беше осеян с трупове. Разкривените им крайници хвърляха мрачни сенки на светлината на донесения от Доксон фенер. Все още не се разлагаха — нападението бе станало тази сутрин, — но в стаята определено миришеше на смърт. Миризмата на бързо засъхваща кръв, на болка и ужас.
Вин остана при вратата. И преди беше виждала смъртта — твърде често. Жертви, промушени с ножове в тъмните улички. Пребити в тайните квартири. Издъхнали от глад дечица. Веднъж пред очите й разярен господар строши врата на стара женица. Трупът й остана да лежи на улицата няколко дена.
Но нито един от тези случаи не можеше да се сравнява с клането в тайната квартира. Тези хора не бяха само убити, те изглеждаха разкъсани. Крайници, разчленени от телата. Части от столове и маси, забити в гърдите им. Само малка част от пода се виждаше под лепкавата, тъмна кръв.
Келсайър я погледна, очевидно очакваше някаква реакция. Тя стоеше пред лицето на смъртта и се чувстваше като парализирана. Какво да направи? Тези хора се бяха отнасяли с нея зле, бяха я били, крали. И въпреки това точно те й бяха дали подслон, бяха я хранили, държаха я при тях, вместо да я преотстъпят на развратителите.
Рийн сигурно щеше да й се подиграва за предателската печал, която изпитваше. Разбира се, той винаги се ядосваше, когато тя — като малка — плачеше при напускането на поредния град, защото не желаеше да се разделя с хората, които бе опознала. Очевидно все още не бе преодоляла тази своя слабост. Пристъпи в стаята, без да пролива сълзи за тези хора, но същевременно съжаляваше, че ги е постигнала тази участ.
Опитваше се да запази самообладание, да изглежда спокойна, но гледката бе твърде ужасяваща. Тези, които го бяха направили, бяха действали достатъчно… усърдно.
„Това е прекалено дори за Министерството — помисли тя. — Що за човек би извършил подобно нещо?“
— Инквизитор — подхвърли тихо Доксон, коленичил до един от труповете.
Келсайър кимна. Зад Вин Сейзед също прекрачи прага, като внимаваше да не си изцапа наметалото. Вин погледна към терисеца, най-вече за да не втренчва поглед в обезобразените тела. Келсайър беше Мъглороден, а Доксон очевидно имаше зад гърба си богата военна кариера. Хам и хората му осигуряваха периметъра. Но останалите — Бриз, Йеден и Клъбс — не бяха дошли с тях. Кварталът бе от опасните. Келсайър дори се бе опитал да разубеди Вин да ги придружи. Но пък без колебание бе взел Сейзед. Решение, което накара Вин да погледне на стюарда с подновено любопитство. Защо едно нещо да е твърде опасно за Мъглородни и същевременно безопасно за териски стюард? Дали Сейзед беше воин? Кога се беше научил да се бие? Говореше се, че терисците от малки се обучавали в своя занаят.
Тихите стъпки на Сейзед и спокойното му изражение не й казваха много. Но не изглеждаше никак стреснат от кървавото клане.
„Интересно“ — помисли Вин, докато прекрачваше натрошените мебели и локвите кръв. Келсайър бе клекнал до два от труповете. Вин с ужас забеляза, че единият е на Улеф. Лицето на момчето бе разкривено от болка, гърдите му бяха кървава маса с щръкнали нагоре натрошени ребра — сякаш някой бе разкъсал гръдната клетка с голи ръце. Вин потрепери и отмести поглед.
— Лоша работа — промърмори тихо Келсайър. — Стоманените инквизитори по правило не се занимават с дребни крадци. Обикновено принудителите идват с отряд войници и прибират всички, после ги използват като пример за назидание в деня за екзекуции. Инквизитор би се включил в подобна операция само ако има личен интерес към бандата.
— Мислиш… — Вин преглътна, — че е онзи същият?
Келсайър кимна.
— В цялата Последна империя има двайсетина Стоманени инквизитори и половината от тях са в Лутадел по всяко време. Струва ми се прекалено голямо съвпадение да влезеш в полезрението на един от тях, да избягаш, а после да нападнат тайната ти квартира.
Вин мълчеше. Погледна изтерзаното тяло на Улеф и пак преглътна мъчително. Макар че в края на краищата я беше предал, той си оставаше приятел.
— Искаш да кажеш, че инквизиторът все още е по дирите ми, така ли?
Келсайър кимна и се изправи.
— Аз съм виновна за всичко — заяви Вин. — Улеф и останалите…