Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Бриз вдигна чашата си и я чукна с нокът. Бунтовникът го изгледа навъсено.
— Бас държа, че се питаш дали използвам върху теб аломантия — захили се Бриз. — Може би да, може би не. Но има ли значение? Тук съм по покана на вашия водач, а той ви нареди да се погрижите да се чувствам добре. И, уверявам те, чаша вино в ръката ми е абсолютно задължително условие, за да се почувствам добре.
Мъжът се навъси още повече, дръпна чашата от ръката му и изсумтя нещо за излишното пилеене на пари.
Бриз повдигна вежди и се обърна към Вин. Изглеждаше ужасно доволен от себе си.
— Е, Тласна ли го? — попита тя.
Бриз поклати глава.
— Чиста загуба на месинг. Келсайър каза ли ти защо иска днес да дойдеш тук?
— Каза ми да те наблюдавам внимателно — отвърна тя, малко обидена, че са я предали на Бриз. — И че няма време да ме обучи на работа с всички метали.
— Какво пък — заяви Бриз, — да се захващаме, щом случаят е такъв. Но първо трябва да разбереш, че Усмиряването е нещо повече от обикновена аломантия. Става въпрос за финото и благородно изкуство на манипулиране.
— Да бе, благородно — подсмихна се Вин.
— Ах, сега говориш като едва от тях.
— От кои тях?
— От всички други — тросна се Бриз. — Нали видя как се отнася с мен този скаа джентълмен? Хората не ни обичат, мила моя. Мисълта, че някой тайно може да си играе с чувствата им, да ги кара да вършат разни неща, ги кара да се чувстват неспокойни. Това, което не разбират — и което трябва да разбереш ти, — е, че хората непрестанно манипулират други хора. Нещо повече, манипулацията е в сърцето на обществените взаимоотношения. — Той се облегна назад и повдигна леко бастунчето. — Помисли върху това. Какво прави мъжът, когато търси вниманието на млада дама? Опитва се да я манипулира да го погледне благосклонно. Какво става, когато двама стари приятели сядат да си пийнат? Разказват си разни истории, като се мъчат да се впечатлят един друг. Животът на хората е преплетен с позьорство и внушение. И в това няма нищо лошо — нещо повече, ние зависим от него. Тези взаимоотношения ни учат да общуваме с оставалите. — Пое си дъх и посочи Вин с бастунчето. — Разликата между Усмирителите и обикновените хора е, че ние осъзнаваме какво вършим. Само дето имаме леко… предимство. Но дали то е по-различно от това да притежаваш вродена харизма или чудесни зъби? Не мисля.
Вин мълчеше.
— Освен това — продължи Бриз, — както вече споменах, добрият Усмирител трябва да умее много повече неща от обикновена аломантия. Защото аломантията няма да ти позволи да четеш мислите и чувствата на другите — в известен смисъл ти си сляп като всички останали. Ти изстрелваш емоционални импулси към определена личност и с това се опитваш да промениш нейните чувства — с надеждата да постигнеш желания ефект. Великите Усмирители са тези, които, с помощта на очите, и инстинктите си, разбират как се чувства един човек, преди да приложат майсторството си върху него.
— Какво значение има как се чувстват? Нали и без това ще ги Усмириш? Какво те интересува как се чувстват?
Бриз въздъхна и поклати глава.
— Какво ще кажеш, ако разбереш, че вече те Усмирих три пъти по време на нашия разговор?
Вин се ококори.
— Кога?
— Има ли значение? — отвърна с въпрос Бриз. — Това е урок, който ти предстои да научиш, мила моя. Щом не можеш да разпознаеш чувствата на другия, никога няма да овладееш емоционалната аломантия. Ако Тласнеш човека твърде силно, дори най-простият скаа ще си даде сметка, че го манипулират. Докоснеш ли го лекичко, няма да постигнеш забележим ефект — други, по-силни чувства ще го направляват. — Бриз поклати глава. — Всичко опира до това да разбираш хората. Трябва да знаеш как се чувстват и да променяш тези чувства с леки тласъци в правилната посока, сетне да се възползваш от новополученото състояние. Това, скъпа моя, е нашето предизвикателство! Трудно е, но тези, които се справят добре…
Вратата се отвори и навъсеният скаа се върна с цяла бутилка вино. Сложи чашата и бутилката на масата пред Бриз и се премести в другия край на стаята, откъдето наблюдаваше през тайни отвори какво става в столовата отвън.
— … ще получат голяма награда — довърши Бриз с усмивка, намигна й и си наля.
Вин не знаеше какво да мисли. Идеите на Бриз й се струваха малко безскрупулни. Но пък не беше забравила на какво я учеше Рийн. Ако нямаше сила да върши тези неща, други щяха да го направят вместо нея. Тя разпали мед — както я бе учил Келсайър, — за да се предпази от по-нататъшни манипулации на Бриз.