Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Досега Вин не го бе виждала с такива семпли дрехи. Носеше кафява работническа куртка и бежови панталони, като мнозина от присъстващите. Но за разлика от тях, дрехите му бяха чисти. Не се виждаше и петънце от сажди и макар да бяха от същия груб материал, нямаше лекета или кръпки. Разликата беше очебийна, дори повече, отколкото ако се бе издокарал в благороднически костюм.
Келсайър скръсти ръце и присъстващите постепенно утихнаха. Вин се зачуди на способността на този човек да овладява толкова разнородна тълпа само като застане пред нея. Дали използваше аломантия? Но въпреки че тя гореше мед, усещаше… присъствието му.
Веднага щом в стаята се възцари тишина, Келсайър заговори:
— Вероятно вече сте чували за мен. И нямаше да сте тук, ако поне малко не съчувствахте на каузата ми.
Приседналият до Вин Бриз отпи глътка вино и прошепна:
— Усмиряването и Размиряването не са като другите аломантични умения. При повечето метали Тласкането и Дърпането имат обратен ефект. С чувствата обаче можеш да получиш същите резултати независимо дали Усмиряваш, или Размиряваш. Това обаче не важи за екстремни емоционални състояния — пълно безразличие или буйна страст. В повечето случаи няма значение коя сила използваш. Хората не са като твърди метални слитъци — във всеки момент те се измъчват от различни чувства. Опитният Усмирител може да овладее всички чувства, освен тези, които иска да доминират. — Бриз се извърна леко настрани. — Ръд, прати синята прислужница, ако обичаш.
Един от пазачите кимна, открехна леко вратата и прошепна нещо на мъжа отвън. Миг по-късно Вин видя една облечена в сини дрехи слугиня да обикаля сред тълпата и да пълни чашите.
— Моите Усмирители са смесени с присъстващите — обясни все така тихо Бриз. — Момичетата, които пращам, са като указатели. Те сочат на Усмирителите върху кои чувства трябва да работят. Също както и аз… — Той млъкна, съсредоточен върху ставащото отвън. — Умора… — прошепна след малко. — Това е излишно в момента. Както и гладът… разсейва. Подозрителност… определено не би ни помогнало. Така… Та докато Усмирителите действат, Размирителите разпалват у присъстващите онези чувства, които искаме да ги владеят. Любопитство… ето това им трябва сега. Да, слушайте Келсайър. Чували сте всякакви легенди. Вижте го сами и бъдете удивени.
— Зная защо сте тук днес — говореше с тих глас Келсайър. В тона му липсваше обичайният плам и той изглеждаше по-скоро смирен, но съвсем прям. — Дванайсетчасов работен ден в работилница или ферма. Бият ви, не ви плащат за труда, дават ви лоша храна. И за какво е всичко това? За да ви върнат в края на деня по вашите домове, където трагедията продължава? Приятел, убит от жесток надзирател. Дъщеря, превърнала се в играчка на някой благородник. Брат, издъхнал от ръката на преминаващ по улицата господар, който просто е имал лош ден.
— Да — прошепна Бриз. — Добре. Червено, Ръд. Прати момичето в червено.
В столовата се появи друго момиче.
— Страст и гняв — шепнеше Бриз. — Но съвсем малко. Само колкото да ги сръчкаме.
Завладяна от любопитство, Вин изгаси медта и разпалвайки бронз се помъчи да долови аломантичните импулси на Бриз. Но от него не излизаше нищо. „Разбира се — помисли тя. — Забравях за чирака на Клъбс — той ми пречи да усещам аломантичните импулси“. Отново разпали медта.
Келсайър продължаваше да говори:
— Приятеля мой, вие не сте сами в нещастието си. Като вас има милиони. И те се нуждаят от вас. Не съм дошъл да моля — и без това през целия си живот молим за какво ли не. Искам само да помислите. Къде бихте желали да насочите силите си? В ковачницата, за оръжия на лорд Владетеля? Или за вещо по-ценно?
„Той не спомена нашите войници — помисли Вин. — Или какво ще правят онези, които го последват. Не желае да издава подробности. Вероятно това е най-разумно за момента“.
— Вие знаете защо съм тук — говореше Келсайър. — Познавате приятеля ми Йеден и хората, които представлява. Всеки скаа в града е чувал за бунтовниците. Вероятно някои от вас са обмисляли дали да не ги потърсят. Но повечето ще се върнат по домовете си и утре отново ще превиват гръб на работните си места. Правите го, защото този ужасен живот ви е добре познат. Но сред вас има такива, които ще ме последват. И това са хората, чиито имена ще бъдат запомнени през идните години. Запомнени, защото са извършили нещо велико.
Работниците започнаха да се споглеждат, макар че имаше и такива, които не вдигаха очи от празните си купи. Накрая се обади един, седнал близо до вратата: