Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Софи, мокър съм като пристанищен плъх. Хайде да влизаме!
Тя потрепери, вдигна чантите и заизкачва стръмните мраморни стъпала.
— Това прозвуча съвсем като от устата на Кленси. Не говори така, Джеръми.
— Мислиш ли, че ще ни позволят да останем? — прошепна Джеръми и очите му се разшириха от страх, когато застанаха пред внушителната входна врата с две големи месингови лъвски глави.
— Разбира се — увери го тя, но наум произнесе нова поредица от пламенни молитви.
Над масивните врати имаше козирка и Софи приюти Джеръми от студените дъждовни струи. Погледна към звънеца. Беше безнадеждно. Бедните роднини пристигаха… С всичка сила дръпна шнура и подскочи от звъна, който отекна из цялото здание.
Не чакаха дълго. Вратата със скърцане се отвори и пред тях застана лакей в тъмносиня ливрея със зелени ширити. Беше дребен и слаб възрастен мъж, плешив колкото капитан Малъри и мистър Матисън. Дълго мълча, оглежда ги и примигва, и най-после проговори:
— Бихте ли отишли на входа за прислугата?
— Не — отвърна тя и се насили да се усмихне. Добре си представяше как изглеждат.
— Видях ви на капрата на оная кола. Работа ли търсите? В такъв случай ще трябва да говорите с мисис Пийчъм, но не мисля, че за момчето…
— Тук сме, за да се срещнем с граф Нортклиф, и моля веднага да ни отведете при него.
Несъмнено тя говореше като човек с високо обществено положение, но в произношението й имаше нещо провлачено, което Джеймисън не можа да определи. Значи така, искат да се срещнат с графа. Изглеждаха направо като просяци. Като измокрени просяци. А и роклята на момичето определено беше твърде къса. Той се изпъчи, готов да й отговори както следва, но изведнъж се чу мъжки глас:
— Какво става тук, Джеймисън?
— Аа, мистър Холис! Сър! Тези двамата току-що слязоха от една кола. Тази тук настоява да се срещне с графа. Точно се опитвах да…
Мистър Холис огледа Софи и тя отвърна на погледа му. Той се усмихна и отстъпи встрани, за да им направи път.
— Заповядайте, милейди. И момчето също. Ах, човек трудно би си пожелал такова време, нали? И двамата сте мокри и премръзнали. Елате с мен. Джеймисън, вземи чантите и ги остави до стълбището.
— Кой е този? — тихо попита Джеръми. — Графът ли?
— Не зная.
— Нищо не разбирам, Софи.
Стъпките им отекнаха в просторната приемна. Огромен полилей висеше над главите им и кристалите му проблясваха на сивата следобедна светлина. Във всички посоки се простираха бели и черни квадрати от италиански мрамор, на всяка стена имаше картини, а от двете страни на голямата камина бяха подредени старовремски брони. Софи си припомни тяхната уют на григорианска къща във Фауи. Там също имаше полилей, но приемната не беше чак толкова голяма. Когато Райдър й разказваше за дома си, тя съвсем не си го представяше такъв. Разминаваха се с други прислужници и лакеи, които ги оглеждаха и шушукаха.
Софи още по-високо вирна глава, макар вече да й призляваше от напрежение.
Мистър Холис ги въведе от обширния коридор в малка стаичка, където в камината пламтеше буен огън.
— Ще уведомя графа за пристигането ви. За кого да му съобщя?
Софи се усмихна — вече й идваше твърде много.
— Предайте, моля, на графа, че снаха му е пристигнала от Ямайка заедно с брат си.
Мъжът с нищо не издаде изненадата си, но й се стори, че в очите му грейна весело пламъче.
— Добре. Стоплете се и изсушете дрехите си. Уверен съм, че графът ще ви приеме веднага.
И ги остави сами в малката стая. Завесите бяха спуснати. Приличаше на дамски салон, с малко писалище и мебели, тапицирани в бледозелено и жълто. На пода до удобния стол пред камината имаше куп книги. Приятна стая, която по нищо не приличаше на тези в Ямайка.
Беше й много студено. Помогна на Джеръми да съблече палтото си, после махна и своето и застанаха пред камината с протегнати към огъня ръце.
— Чудесно се справи, Софи. Аз бях толкова уплашен, че нямаше да мога и дума да обеля.
— Е, няма да ни убият все пак! Но какво ли ни чака… — Тя сви рамене, но не успя да довърши — устата й беше пресъхнала.
Вратата се отвори и в стаята нахлу момиче с къдрави кестеняворуси коси и с най-прекрасните очи, които Софи беше виждала. Всъщност това бяха очите и косите на Райдър. Изглеждаше темпераментна и жизнена, също като Райдър, и… им се усмихваше.
— Какво става тук? Видях ви, като слизахте от колата. Господи! Навярно съвсем сте премръзнали. И на мене ми писна от проклетия дъжд. Боже мой, та аз дори не се представих! Аз съм Синджън, сестрата на графа. А вие кои сте?