Практически ефект [The Practice Effect - bg]

На всичко отгоре излезе вятър и бързо опъна платната на планера. Денис пусна връвчиците докрай и тъкмо се озърташе за някакъв спирачен механизъм, когато долу вдигнаха тревога. Малко след това нощта се изпълни с възбудени крясъци, тропот на крака и звън на оръжие.

Вероятно бяха открили някой от завързаните и парализирани стражи.

Денис най-сетне намери спирачния лост, отпусна го и крилете, които досега плющяха като знамена, се изпънаха шумно и застинаха неподвижно.

Два етажа под тях се разнесоха уплашени викове. От кулата никой не отговори и тогава по стълбите затрополиха множество крака.

— Май няма време за експерименти — промърмори Денис. — Арт! Скачай на задната седалка, че планерът ще се обърне!

Арт побърза да се настани на дървеното седло и това малко успокои клатенето на голямото хвърчило. Денис махна на робота да се приближи, като едва удържаше крилото.

— Слушай внимателно! — заговори той на дребната машинка. — Слез долу и се постарай да забавиш войниците, докато излетим. След това се опитай да си пробиеш път навън. Движи се на юг-югозапад!

Роботът премигна със зелената лампа, завъртя се на колелата си и профуча през вратата към стълбището, откъдето вече долитаха задъханите викове на преследвачите. Не им оставаше много време.

Арт вече се бе завързал с коланите. Изглеждаше напълно спокоен — явно имаше абсолютно доверие на приятеля си. Беше видял „балона“ да се носи в нощното небе и не се съмняваше, че Денис умее да управлява хвърчащи машини. За него разликата между балон и планер не беше съществена.

— Планерът е двуместен — каза Денис. — Но вие двамата, взети заедно, едва ли тежите повече от едър мъж. Линора ще се вози при Арт на задната седалка. Трябва само да преодолеем градската стена, повече не ни е нужно.

Но принцесата стоеше като вкопана до него и разглеждаше полюшващия се от вятъра планер с разширени от ужас очи. Когато погледна към Денис, всичките й доскорошни съмнения се възродиха с удвоена сила.

„Не мога да я виня — помисли си той. — Храбро момиче е, но не е готова за това.“

Предстоящият опит можеше да коства живота и на тримата. От друга страна, съдбата, която й готвеше Кремер, би могла да е по-лоша дори от смъртта. Но докато човек е жив, не умира и надеждата. Наистина принцесата бе изправена пред труден избор. Тя притискаше клазмодиона към гърдите си, докато вятърът влачеше планера с Денис и Арт към ръба на площадката. Двамата сякаш бяха яхнали могъща птица, нетърпелива да литне в небесата.

Изведнъж отдолу долетяха гърмежи и изплашени викове. Роботът защитаваше позицията си в горния край на стълбата.

Денис погледна принцесата и очите им се срещнаха. На лицето й се четеше желание да му се довери, да му повярва. Но всичко ставаше прекалено бързо.

Нямаше право да я вземе насила със себе си. От друга страна, не можеше да си позволи да я изостави.

Линора първа го видя — мъничка фигура с блестящи очи, която се показа зад ръба на площадката. Тя нададе уплашен вик и го посочи с ръка. Денис погледна натам… и видя две святкащи зелени очички и два реда остри като бръснач зъби.