Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Доверие. Къртис няма друг избор и трябва сляпо да се довери на кучето. Ако искат да бъдат свободни, ще бъдат свободни само ако са заедно. Дали ще оживеят, или ще умрат, ще го сторят заедно. Съдбите им са преплетени. Ако кучето го изведе от опасния район, но го заблуди и го отведе на ръба на висока стръмна скала и двамата паднат в дълбока пропаст, така да бъде. Дори когато умира, ще обича своята духовна сестра.
Все пак предпочиташе да има малко лунна светлина. Над планинските масиви в далечината се издигат черни облаци, които закриват небето на запад. Сякаш земята се е пропукала и оттам е излязъл гъст черен дим, който се стреми да обхване цялата планета. А там, където небето е ясно, щедро е посипано със звезди, но въпреки това в пустинята е тъмно като в рог. И от минута на минута става все по-тъмно.
Чува гласа на майка си, който му казва: „В бързината, когато всяка секунда е от значение, не трябва да се съмняваш в нищо. Прогони всички съмнения, изтръгни ги от сърцето си, откъсни ги от съзнанието си, отърви се от тях. Не сме се родили на този свят, в тази вселена, за да се съмняваме. Родени сме да се надяваме, да обичаме, да живеем, да се учим, да опознаем радостта и щастието, да вярваме, че животът ни има смисъл… и да открием Пътя“.
Така и постъпва — изключва от ума си всякакво съмнение, хваща се за надеждата като удавник за сламка, преглъща тежко и се приготвя за вълнуващо пътуване.
„Хайде, куче“ — казва той.
Животното тръгва.
Без никакво колебание, решен да накара майка му да се гордее с него, да бъде дързък и храбър. Къртис хуква след кучето на север в пустинята.
Тича в мрака, воден от чужди сетива. Още се страхува, но вече се е очистил напълно от съмненията. Тича по пясъка, по камъните, през изсъхналите храсти и трънаците. Тича право напред и на зиг-заг. Краката му сега стъпват по-сигурно на земята, която допреди малко беше за него измамна и коварна. Кучето се движи на разстояние пред него, но понякога момчето го губи от погледа си. Животното обаче рано или късно отново изниква пред него — колкото повече разстояние изминават, толкова по-здрава става духовната връзка между двамата. Духовете на човека и животното се преплитат, биват споени от силното и безгранично доверие на Къртис.
Докато бяга слепешката, той губи всякакво чувство за дистанция и време. Затова не може да прецени колко път са изминали, когато нощта над тях внезапно се променя — в първия момент тя е изпълнена с тревога, а в следващия вече във въздуха витае надвиснала реална опасност. Сърцето на Къртис, което бие като лудо от тичането, сега забива още по-силно от страх. Появила се е опасност, по-страшна и от полицаите с джиповете и войниците в хеликоптера. Кучето и момчето разбират, че вече не са обект на трескаво претърсване, а отново са се превърнали в дивеч за лов, плячка на хищници. Защото в августовския мрак витаят нови вълни и усещания, от които Жълтьо вирва опашката, а кожата на Къртис настръхва. Смъртта обикаля пустинята, крачи из пясъка, движи се безшумно и невидимо под звездите.
У момчето сякаш се отваря второ дихание, за което то не е подозирало, и се затичва още по-бързо. Кучето също. Двете създания са в пълна хармония.
Глава 27
Убила змията, превързала майка си, казала молитвата си, Лейлъни се оттегли да спи.
От три или четиригодишна възраст тя не изпитваше нужда да включва нощната лампа. Като малко момиче Лейлъни си мислеше, че някой светещ Доналд Дък или друг анимационен герой ще я пази от кръвожадни демони и ще й спести различни свръхестествени неприятности. Обаче скоро разбра, че нощните лампи не отблъскват, а привличат демоните.
Старата Синсемила редовно обикаляше в малките часове на нощта. Не можеше да заспи, защото копнееше за наркотици, или защото се беше надрусала с прекалено много наркотици, а може би защото просто беше жена с неспокойна душа. Макар че не зачиташе изобщо нуждата на децата да спят, все пак желанието й да буди дъщеря си през нощта беше по-слабо, когато в стаята беше тъмно и лампата не светеше.
Скуби Ду, Цар Лъв, Мики Маус — всички привличаха Синсемила като комар на осветен прозорец. Тя често будеше Луки и Лейлъни, за да им разказва приказки. И като че ги разказваше на Скуби или Мики, а не на децата си. Сякаш това не бяха пластмасови фигури, произведени в Тайван, а образи на свещени божества, които я слушаха внимателно и се трогваха от сълзите й.