Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Леко потропване и пингвинът е поставен.
Не искаше да й подаряват сувенири, откраднати от мъртви момичета.
Сякаш в тази къща не важеше законът за гравитацията, Престън не просто стоеше до леглото й, а висеше над нея като странен прилеп с разперени криле. Една страховита увиснала фигура.
Сигурно вече си е сложил ръкавици.
Стисна по-силно шината.
След известно време, което й се стори цяла вечност, той наруши тишината и съобщи главната новина:
— Пръснахме сърцето й.
Лейлъни разбра, че говори за непознатата Тетси, която е обичала и е била обичана, смеела се е и е плакала, събирала е фигурки на животни, за да направи живота си по-цветен, и която никога не е очаквала, че ще умра на двайсет и четири години.
— Направихме го без фанфари. Само семейството й. Никой няма да разбере. Пръснахме сърцето й, но тя не почувства нищо.
Колко успокоително е да живееш с твърдата увереност, че намеренията ти са благородни, че винаги си прав и затова последиците от действията ти, колкото и крайни да са били те, не бива да те осъждат.
„Боже, прибери я при себе си — каза си Лейлъни за мъртвата жена, която преди няколко минути й беше напълно непозната, но към която сега се привърза чрез жестокото милосърдие на Престън Мадок. — Прибери я там, където е мястото й“.
С изключително уверени дори и в тъмното движения той върна стола там, откъдето го беше взел. После тихо отиде до вратата.
Ако мъртвата змия можеше да говори, гласът й щеше да бъде именно като на Престън в момента:
— Никога не бих й причинил болка, Лейлъни. Аз ненавиждам болката. Посветих живота си на освобождаване от болката.
Когато Престън отвори вратата, призрачното бяло отражение на лампата от коридора отново се появи на стената. Той се спря и погледна към нея. После сянката сякаш премина в друго измерение, изкриви се и изчезна. В стаята се възцари пълен мрак.
Лейлъни се надяваше желанията й да се сбъднат и Престън наистина да се махне от този свят и да премине в друго измерение, което повече му отива. Може би в някой свят, в който всички се раждат мъртви и не чувстват болка. Само че той се намираше в съседната стая и все още дишаше като нея, ходеше под изпълненото със звезди небе, което за него беше само разположени далеч оттук огнени кълба и апокалипсис.
Глава 28
Къртис чува, подушва, усеща тарантули, които изскачат от пясъчните тунели и пропълзяват между краката му. Чува и подушва гърмящи змии, изплашени гризачи, прерийни кучета, стреснати птици, пълзящи гущери, кръжащи в небето ястреби и стада изгладнели койоти вляво и вдясно от него. Всички те може да са само плод на въображението му, а не реални същества, усетени с изострените сетива на кучето. Нощта обаче по всичко личи, че гъмжи от живот.
Стария Жълтьо го води по хълмовете и в низините все по-бързо и по-бързо. Мракът прави по-трудно и болезнено минаването през лабиринтите от кактуси с остри бодли. Пластовете закръглени камъчета и чакъл, отронили се от големите скали и струпали се по гребените още по време на Ледниковия период, представляват хлъзгав и коварен терен за двамата бегълци.
Спечелили са допълнително разстояние между тях и двата джипа, които продължават да дебнат и да ги търсят с мощните прожектори. Мощният прожектор отново изскочи от ниското и хвърли неземно ярка светлина върху околността, но това беше на безопасно разстояние от Къртис и кучето.
Отначало хеликоптерът изоставаше от джиповете, но скоро ги настигна и прелетя неколкократно над тях — от запад на изток, от изток на запад, най-напред из района на претърсването. Накрая се отдалечи на север. Хеликоптерът най-вероятно е оборудван с още по-мощен прожектор, в сравнение с който тези на джиповете изглеждат като бледи свещички. Все пак машината прелита на тъмно, което кара Къртис да направи извода, че пилотите разполагат и с модерно електронно радиолокаторно оборудване.
Инфрачервените уреди за откриване и проследяване в момента могат да им бъдат само донякъде от полза, защото земята е нагрята до такава степен от слънцето, че телесната топлина на живи същества няма да може да се различи на фона на светещия терен. Ако компютърната им техника е достатъчно усъвършенствана обаче, една добра аналитична софтуерна програма би могла да отчете топлинния фон и да разкрие койоти, кучета и бягащи момчета.
Но още по-тревожно е, че ако разполагат с детектори на движение за действие на открит терен, случаят им предоставя идеални условия да го използват. Нощта е безветрена, мъртво спокойна. Дивите животни се движат на малки стада, койотите ловуват на глутници или поединично. Момчето и кучето пък щяха да бъдат забелязани още по-лесно.