Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Въпреки това Къртис инстинктивно се навежда, когато светлините се насочват към него. Хваща кучето за врата и навежда и него. Двамата стоят и чакат.
Събитията и бързината, с която стават, не могат да бъдат променени само със силата на волята. Но Къртис си пожелава това, което в момента се случва със събралите се шофьори и полицаи с джиповете, да не е истина. Иска му се просто да продължат на запад, докато стигнат хеликоптера. Представя си го с всички подробности и детайли и силно, много силно си пожелава да стане така.
Ако желанията бяха истинска риба, нямаше да е необходима вълна, за да я уловиш, нито пък търпение и усърдие. Но желанията са си само желания, които плуват само във водите на въображението. И ето един от джиповете потегля, завива на север, навлиза на около десетина метра в пустинята, спира и застава със светещи фарове точно срещу Къртис.
Фаровете осветяват значително по-нагоре по хълма, отколкото фенерчетата. Но пък не обхващат и половината от разстоянието до Къртис и кучето.
На покрива на джипа внезапно се включва мощен прожектор. Толкова е силен, че лъчът му разрязва въздуха като меч. Лъчът се движи напосоки и всеки път, когато спре върху сухи храсти или тръни, се образуват зловещи изкривени сенки. Докато прожекторът осветява скалите, съдържащата се в камъните слюда проблясва.
Втория джип продължава още стотина метра на запад и тогава също завива на север. На него също се включва прожектор, който сякаш заслепява червено-сините полицейски лампи на покрива.
Движещи се успоредно, двата джипа се насочват навътре в пустинята към Къртис. Движат се бавно, претърсвайки с прожекторите терена. Надяват се да открият следи от човешки крак или стъпкано храстче.
Сигурно скоро ще открият това, което търсят. Тогава ще увеличат скоростта.
Хората в джиповете действат от името на една или друга служба на реда. Най-вероятно те са истински, а не фалшиви ченгета. Винаги има вероятност обаче да са поредните жестоки убийци, които кръстосват Колорадо и които неуморно преследват Къртик.
Преди положението да се влоши още повече, момчето и кучето се оттеглят от гребена на хълма и слизат надолу към тъмната и суха пустиня.
Оставил се Жълтьо да го води, той го следва, но не може да поддържа неговата скорост. Момчето се подхлъзва и едва не пада върху една купчина от камъни. Избягва камъните, но се натъква на нисък кактус и извиква от болка, щом острите шипове се забиват в глезена му. И всичко това само защото не следва точно стъпка по стъпка кучето, а от време на време кривва наляво или надясно.
Доверие. Трябва да му има доверие. Няма съмнение, че връзката им става все по-здрава. И все пак действията им още не са достатъчно синхронизирани. Къртис с нежелание се доверява на кучето да го води, докато двамата не заработят като един организъм.
И сега разбира, че ако не се довери напълно на животното, духовното им сливане няма да бъде пълно и завършено. До тогава ще бъдат само момче и куче, куче и момче. Красиво е, но не е достатъчно. Трябва да станат духовни брат и сестра, кръстоска между човек и животно.
Тичат през напуканата земя и безкрайната пясъчна пустош. Кучето веднага се пренастройва към смяната на терена, но понеже Къртис още се страхува да се довери напълно на духовната си сестра, той се влачи след нея, неспособен да се движи със същата бързина. Краката му потъват в пясъка, губи равновесие и пада. За щастие е достатъчно досетлив и затваря очите и устата си.
После вдига отново глава, издухва пясъка от ноздрите си, премигва и става на крака. Ако духът на майка му го следва, той сигурно му се присмива, но същевременно се тревожи и се измъчва.
Стария Жълтьо се връща при него. Момчето си мисли, че кучето просто идва да изрази животинското си съчувствие. Сигурно малко му се присмива. Но той осъзнава, че вниманието му е насочено другаде.
Нощта е безлунна и не се вижда почти нищо, но Къртис забелязва, че кучето гледа към хълма, който току-що са прекосили. То улавя миризми, които човек не е способен да подуши. Затваря уста и наостря уши.
Над хълма се показват светлинни лъчи — търсещите лъчи на прожекторите. Джиповете изкачват хълма.
Въпреки че Къртис не може да наостри ушите си — един от недостатъците да си Къртис Хамънд, а не Стария Жълтьо — той взима пример от кучето и затаява дъх, за да разбере какъв шум е разтревожил животното. После чува само ръмженето на джиповете… После от далечината долита тракане, което не може да бъде сбъркано с нищо друго: въртящите се перки на хеликоптер.
Хеликоптерът може още да не се е вдигнал, а да чака бойците да се качат.
Дали вече е във въздуха или не, той скоро ще долети тук. Много скоро. И ако машината не е оборудвана с най-новата електронна радиолокационна техника, бойците ще свършат работата по намирането. Тъмнината няма да ги спре. Те имат светлинни „играчки“, които им позволяват да виждат дори в непрогледния мрак.