Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Освен това Лейлъни не искаше да се очиства от токсини. Добре си беше така. Нейните токсини, трупани в продължение на повече от девет години живот, се бяха превърнали в неразделна част от нея, бяха може би по-важни, отколкото медицината предполагаше. Ами ако се очистеше от токсините и на следващата сутрин се събудеше и установеше, че не е Лейлъни, че се е превърнала в папата или в някое невинно и непорочно момиче на име Хортензия? Нямаше нищо против папата или непорочните момичета, но най-много обичаше самата себе си, с всичките си вродени пороци и недостатъци, включително и гротескните и странни издатини в мозъка й. Значи просто се налагаше да остане пропита от токсините си.
Вместо вана тя си взе душ. Сапунът беше достатъчен, за да изчисти остатъците от змията от ръцете й, да смъкне от тялото й потта и да премахне всички следи от солените сълзи, които я притесняваха повече от влечугото.
Мутантите не плачат. Особено пък опасните мутанти. Тя трябваше да пази репутацията си.
Обикновено не ползваше душа, а вземаше вана — макар и да не ползваше нещо по-ароматно от сапуна. Понякога се къпеше заедно с въображаемия борец по сумо Като и заедно измисляха начин да отмъстят на майка й и на доктор Смърт. Тази вечер обаче, въпреки постъпката на Синсемила, Лейлъни не беше в настроение да си общува с Като.
Душат не беше сигурен като ваната. Винаги когато свалеше металната скоба от крака си, тя рискуваше да се подхлъзне и да падне.
Но понякога, както и сега, се къпеше под душа, без да сваля скобата. След това щеше да се наложи да я избърше добре с хавлията и да я изсуши със сешоара, но едно мокрене нямаше да й навреди чак толкова много.
Устройството не беше стандартна ортопедична колянна шина. Онези бяха направени от пластмаса, кожени каишки и еластични ремъци. Лейлъни обичаше да си мисли, че с този зловещ на вид апарат прилича на някакъв киборг-терминатор. Изработена от стомана, твърда черна гума и стиропорена пяна, скобата й придаваше известен стил и сексапил на робот-ловец, който е сглобен в някоя лаборатория от бъдещето и изпратен от зли машини с изкуствен интелект в наше време да издири и унищожи майката на най-върлия им човешки враг.
След като изсуши косата си и шината за крака, младата терминаторка избърса запотеното огледало и огледа тялото си. Още нямаше цици. Не че очакваше някаква радикална промяна, само може би две свенливи издутини, като ухапвания от комар.
Преди месец тя прочете в едно списание статия за уголемяване на гърдите чрез силата на позитивното мислене. Оттогава заспиваше всяка вечер, като си се представяше с пищен бюст. Авторката на списанието сигурно си беше надарена, но Лейлъни реши, че ще спи по-добре, ако преди това мисли позитивно за това как горделиво се пъчи със знойни гърди, вместо да умува и да се тревожи за всичките си проблеми. А последното не изискваше от нея никакви усилия. Ако само съществуваше сила на негативното мислене…
Загърната в хавлията, тя занесе мръсните си дрехи в своята стая.
В царството на Клеопатра беше тихо. Никакви проблясъци на светкавица на фотоапарат. Никакви бръщолевения на смешен староанглийски.
Лейлъни се преоблече в тънка лятна пижама — тъмносини шорти и горнище с къси ръкави в същия цвят. На гърба на горнището на жълто-червена емблема беше изписано РОЗУЕЛ, НЮ МЕКСИКО. Отпред с червени букви беше избродирано ДЕТЕ НА ЗВЕЗДИТЕ.
Беше видяла тази пижама при последната им обиколка из Ню Мексико, по местата, където са били забелязани летящи чинии. Реши, че ако се прави на глупаво хлапе, интересуващо се от извънземните, ще накара доктор Смърт да мисли, че тя вярва в неговата откачена история за това как Луки е бил отвлечен от зелените човечета. „Понякога извънземните отвличат хората направо от леглото, Престън. Ти нали си ни разказвал такива истории. Боже, тогава със сигурност, ако нося тази пижама, те ще разберат, че съм готова да тръгна с тях. Сигурно ще ме приберат преди рождения ми ден, ще ме заведат при Луки и ще бъда с нов крак и нова ръка за партито“!
На самата нея тази версия й звучеше фалшиво, съшита с бели конци, но доктор Смърт явно я взимаше за чиста монета. Той не знаеше как да общува с деца, не искаше да се учи и мислеше, че те са наивни и глупави.
Винаги й купуваше каквото поиска — включително и пижами — сигурно защото тези подаръци го караха да се чувства по-добре и да приема по-спокойно мисълта, че ще трябва да я убие. Лейлъни обаче рядко го караше да й купува нещо повече от книги за четене. За да изпита щедростта на доктор Смърт, сигурно трябваше да поиска диамантена огърлица. Но и колкото и любезно да го помолеше, ако му поискаше пушка, той щеше да заподозре нещо.