Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Освен ФБР, военните и всички сили и средства, които те са задействали в момента в района, пустинята кръстосват и много по-опасни от тях врагове. Убийците от Колорадо трескаво наблюдават през други перископи и търсят светлото петно, с което уредът ще означи Къртис Хамънд. Тяхното връщане в играта на котка и мишка е ознаменувано от сгъстяването на облаците в небето в очакване на буря, както и от леките смущения във въздуха, подобни на невидими електромагнитни вълни, които карат животните да застанат нащрек в мигове преди силни земетресения.
Воден от собствените си инстинкти, Стария Жълтьо увеличава скоростта си и момчето трябва да го настигне. Докато тича, Къртис усеща, че не му достига въздух. Досега е издишал количество, сигурно достатъчно за напълването на един от онези големи балони с горещ въздух. Устните му са напукани, устата му е суха като земята под краката му, а в гърлото му сякаш има нажежени въглени. Глезените го болят, бедрата — също. С известни усилия успява да преодолее тези неудобства. Къртис Хамънд не е най-ефикасната машина от кости и мускули в света, но пък не се подчинява единствено на физиологията си. Болката е само електрически импулси, които се движат по нервите, а за момента силата на волята може да надделее над тях.
Кучето тича след свободата си, а Къртис тича след кучето. И ето, изкачват поредния хълм и пред тях се разкриват солени равнини. Теренът се спуска плавно, за да образува просторна долина, чиито размери не могат да се определят в безлунната тъмнина. Ала фосфоресциращата повърхност предлага известна утеха и успокоение сред непрогледния мрак.
Преди стотици хиляди години на това място е имало море и тук е бил залив. Когато водата се е изпарила, от мъртвия океан е останала само тази призрачна солена равнина.
Светещата земя е гладка и суха. Богатата на сол почва е негостоприемна дори към виреещите в пустинята тръни. Ако решат да я прекосят, лесно ще бъдат забелязани.
Долината е разположена в посока югозапад-североизток. Момчето и кучето ще следват линията на билото на североизток, за да избегнат риска от откритото пространство. Но има и една подробност — един град или няколко сгради.
Приблизително четирийсет постройки с най-различни размери, повечето от тях едно и двуетажни, са разделени приблизително на две равни части от единствената улица близо до естествената граница на долината. Сградите са разположени от тази страна на солените залежи, където върху по-гостоприемната почва се виждат няколко големи дървета.
В знаен летен ден това селище сигурно се струва на пътешествениците като илюзия, мираж. Дори и сега тези сгради се издигат като нещо нереално.
Самотната улица е потънала в мрак, нито един прозорец не свети.
В края на долината момчето и кучето поглеждат надолу и стоят нащрек. Те затаяват дъх. Носът на животното потрепва. Неговият не. Кучето наостря уши. Той не. Едновременно обръщат глави надясно. Ослушват се.
Никакво шумолене, пукане, тупване или шепот. Прилича на лунна повърхност.
После се чува звук — не от ниското, а от юг. В първия момент можеш да го сбъркаш с локомотив.
Кучето и момчето се вглеждат в черните облаци. Кучето е озадачено. Момчето търси в небето призрачните ездачи.
Разбира се, звукът постепенно се засилва и накрая преминава в тракането на омразния хеликоптер. Машината продължава да претърсва района от изток на запад. Не се насочва директно към тях, но рано или късно ще се появи, колкото и да не му се иска на Къртис.
Момчето и кучето бързо слизат в долината към тъмното селище. В момента незабележимостта е също толкова важна, колкото и бързината. Вече не се намират в непрогледния мрак.
Който казва, че това място трябва да се избегне и да се продължи на северозапад, би имал право. Стандартните оперативни процедури при федералните агенти и военните сигурно повеляват тези сгради да бъдат претърсени и прочистени. Тези сгради могат да им предложат прикритие само за кратко.
Ако обаче тук живеят хора, те ще отвлекат вниманието на претърсващите и ще направят електронното откриване на Къртис по-трудно. Както винаги движението спасява беглеца.
По-важно е, че трябва да открие вода. Със силата на волята си може да забрави за жаждата и да потисне желанието си да пие, но не и да се предпази от обезводняване. Освен това Стария Жълтьо, който има прекалено гъста козина, ще колабира.
Отблизо тези къщи — или каквото и да са там — изглеждат сглобени набързо. Грубо рендосани греди образуват стените. Няма никаква украса. Дори и на по-добра светлина не се забелязват фини детайли и образци на майсторска дърворезба.