Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Сега, обявила се за „дете на звездите“, буквално приканваща да я приберат, тя взе аптечката от шкафа и се върна в стаята на майка си.
Аптечката съдържаше всичко необходимо за първа помощ. Доктор Смърт не беше лекар, но като врял и кипял пътешественик с каравана той разбираше, че по време на път трябва да е готов за малки наранявания. И понеже Лейлъни осъзнаваше склонността на майка си към откачените изпълнения, тя беше добавила някои неща в аптечката и винаги я държеше под ръка.
Червените блузи продължаваха да забулват лампите. Алената светлина вече не напомняше на бордей. Имайки предвид последните събития, случили се в стаята, сега се създаваше усещането за някакъв дворец на марсиански цар, чудат, неземен и зловещ.
Змията лежеше безжизнено като захвърлено въже на пода. Облегната на събраните на купчина възглавници, старата Синсемила лежеше по гръб, затворила очи и безжизнена като змията.
Лейлъни трябваше да си вземе душ, да се преоблече и да се успокои, преди да се върне тук. Когато излезе забързано от тази стая, не беше Лейлъни Клонк, която познаваха. Беше уплашена, ядосана и унижена, изпаднала в паника. Никога повече нямаше да се повтори това. Никога. Истинската Лейлъни се беше върнала — отпочинала, освежена, готова да се сблъска с проблемите.
Постави аптечката на леглото до цифровия фотоапарат на майка си.
Синсемила тихо похъркваше. След като беше минал върховия момент на наркотичното въздействие, сега тя спеше дълбоко. Сигурно щеше да лежи неподвижна и неадекватна до сутринта.
Лейлъни измери пулса й. Беше нормален, но леко ускорен. Тялото бързаше да се освободи от дрогата.
Макар и змията да не беше отровна, ухапването изглеждаше доста страшничко. Дупките бяха малки. Кръвта беше спряла да тече, но голяма част от околната тъкан беше станала синьо-черна. Сигурно това беше само възпаление.
Лейлъни би предпочела да извика линейка и да изпрати майка си в болницата. Тогава, разбира се, Синсемила щеше да се разбеснее, че са дали да я лекуват обучени в университета лекари, практикуващи официална медицина. Тя мразеше медицината и лекарите. Когато се върнеше, щеше да й вдигне такъв скандал, който щеше да продължи часове, докато на човек му се прииска да оглушее, за да заспи.
Освен това, ако Синсемила се събудеше и се озовеше в болница, заради изпълненията й можеше да я преместят в психиатричното отделение.
Тогава Лейлъни щеше да остане сама с доктор Смърт.
Той нямаше да си губи времето с нея. Беше го споделила с Мики.
Той убиваше хора и макар да не беше убиец-маниак, макар и да беше сравнително префинен и образован убиец, беше по-добре да не остава насаме с него.
Както и да е, когато лекарите научеха, че Синсемила е съпруга на оня Престън Клавдий Мадок, вероятността да я пратят в лудницата щеше да бъде равна на нула. От страх щяха да я върнат с всички почести у дома и може би дори щяха да й дадат за спомен хероинова близалка.
В повечето случаи тези обстоятелства — побъркана майка-наркоманка, мъртва змия, травматизирано момиче-мутант — биха мобилизирали служителите от Социални грижи да дадат Лейлъни за отглеждане на друго семейство. Тъй като Луки вече го нямаше, тя би се съгласила да я отглеждат други родители, но и тук нямаше да се мине без проблеми.
Престън Клавдий Мадок не беше обикновен смъртен. Ако някой се опиташе да отнеме доведената му дъщеря, в негова защита щяха да застанат много мощни сили. Като повечето окръжни прокурори и полицаи в Щатите, местните власти щяха да отстъпят пред него и да откажат да се борят. Докато някой не заснемеше с видеокамера как той пръсва главата на поредната си жертва, Престън Мадок беше недосегаем.
Лейлъни не искаше да го настройва, като извика „Бърза помощ“, за да се погрижат за змийското ухапване.
Ако решеше, че тя му създава само проблеми, може бои щеше да й приготви по-рано ров, като този, който беше приготвил за Лукипела, и да я приспи завинаги в него, вместо да чака извънземните да се появят. Тогава за голямо удоволствие на Синсемила черният доктор щеше да съчини някаква сърцераздирателна история за малък космически кораб, посланици на други светове, дошли от Междупланетния парламент, и Лейлъни, махаща за сбогом с американско знаменце в ръка, докато бледозеленият левитационен лъч я качва в летящата чиния.