Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
И така, със спирта от аптечката тя проми и почисти съсирената кръв. После сложи сулфацетамид.
Синсемила изстена и изскимтя няколко пъти, но изобщо не се събуди и не се опита да се дръпне от Лейлъни.
Ако зъбите на змията бяха засегнали костта, възпалението неминуемо щеше да се разрасне въпреки цялата тази антисептична програма. Тогава Синсемила щеше да гледа по друг начин на лекарите с университетски дипломи.
Междувременно Лейлъни положи всички усилия и умения, които имаше, за да излекува раната. След като залепи дупките с лейкопласт, тя превърза раната с марля и бинт, за да не се замърси.
Действаше бавно, методично, като получаваше удоволствие от грижите, които полагаше. Въпреки марсианската светлина и мъртвата змия гледката внушаваше усещане за необикновено спокойствие и идилия.
Макар и разрошена, облечена в мръсния и кален комбинезон, Синсемила беше красива. В някое предишно прераждане, по време на друг живот, когато не е била толкова объркана и тъжна, може наистина да е била принцеса.
Беше много мило. Тихо. Докато слагаше памучната марля върху дупките. Отвори пакета с бинта и превърза ръката. Най-накрая закрепи превръзката с лейкопласт. Страхотно. Това внимателно полагане на грижи я приближаваше до нормалните взаимоотношения между майка и дъщеря. Нямаше значение, че ролите им бяха разменени, че дъщерята се грижеше за майката. Само усещането за нормалност беше важно за нея. Мирът, покоят. Лейлъни беше погълната от приятна меланхолия, от представата за това какъв можеше да бъде животът й, но никога нямаше да бъде.
Глава 26
На върха на склона куче и момче се спират и се обръщат, за да погледнат към магистралата, която лежи на около петстотин метра на юг.
Дори Къртис да беше изял чиния с кал за вечеря, езикът му нямаше да е толкова подут и пак нямаше да има толкова пясък в устата си. Не можеше да събере достатъчно слюнка, за да се изплюе и да прогони горчивия вкус. Но израснал в още по-дива пустиня от тази, той знае, че да тичаш по подобен терен, в който влажността на въздуха е едва двайсет процента дори и слез залез-слънце, е изключително изтощително. Едва са започнали да тичат, а той вече е капнал.
Върху разпрострялата се в ниското равнина се вижда дълга километър огърлица от спрели коли. Тя става все по-дълга и по-дълга, от време на време проблясва в диамантеносиньо и рубиненочервено. Оттук той вижда и отбивката от магистралата на югозапад. Пътните ленти са блокирани от полицейски коли, които образуват нещо като порта, а трафикът от трите ленти бива отклонен в една.
На север от магистралата близо до пътната блокада е кацнал голям брониран хеликоптер. Перките не се въртят, но двигателят му очевидно е включен, тъй като вътрешността на машината е слабо осветена. От отворения люк на хеликоптера светлината е достатъчна, за да се видят мъжете, събрали се около машината. От това разстояние не може да се различи дали това са допълнителни подкрепления от полицейски командоси, или са униформени военни.
Жълтьо изръмжава и отклонява вниманието на Къртис от хеликоптера към ставащото на изток.
Два големи джипа, полицейска модификация, със запалени червени и сини лампи на покривите се изтеглят от магистралата. Те слизат по леко наклонена рампа и продължават на запад по открития терен.
Къртис предполага, че ще го подминат и ще се насочат към пътната блокада. Вместо това обаче джиповете спират до група хора, които явно ги чакат.
Досега не ги беше забелязал: осем или десет шофьори са застанали на склона встрани от настилката. Трима държат фенери, с които сигнализираха преди малко на джиповете да спрат.
Край тази група четирийсет-петдесет души са се подредили и наблюдават какво става. Те се намират до уиндчейзъра на двамата психопати.
Разтревожени от предупреждението на Къртис докато той бягаше от караваната, сигурно другите шофьори са огледали и са претърсили возилото. Открили са зловещите сувенири, задържали са серийните убийци и сега чакат да ги предадат на правосъдието.
А може и да не е така.
От блокираните коли сигурно е плъзнала мълва, че властите търсят малко момче и куче. Един от шофьорите — с луничаво лице и червена коса, а може би пенсионерите-убийци от караваната — са използвали мобилен телефон или бордови компютър в колата, за да съобщят, че бегълците само преди минути са вдигнали шум по магистралата и сега бягат на север към пустинята.
Долу три фенерчета сочат на север. Към Къртис.
Той е прекалено далеч, за да могат да го забележат. А и тъй като няма луна, макар и да е застанал на върха, прекалено е тъмно, за да го видят.