Наследството на Пьоленберг
- Автор: Антъни Ивлин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Пьоленберг». Краткое содержание книги:
— Казах ви да не идвате — тросна се той.
— Зная — отговори спокойно Фишер, — но аз трябва да ви видя. Не се опитвам да се натрапвам или тревожа някого. По телефона ви казах истината. От изключителна важност е да поговоря с вас.
Старият човек се обърна, като остави вратата отворена, за да бъде последван. Едва в сенчестия хол той се обърна.
— Добре, влезте тогава. Моята жена чака.
Майката на Пола беше в гостната. Изглеждаше бледа, а под очите й имаше сенки. От първи поглед Фишер забеляза прилика с Пола в начина, по който бе седнала, и в държането на главата. Би трябвало да се чувствува отвратително заради това, което се готвеше да направи, но той не се осъждаше. Зад себе си те имаха един живот, прекаран заедно, тези двамата, застанали с вплетени едни в други ръце, обединили се срещу него така, както и срещу дъщерята.
— Мъжът ми съобщи какво сте казали — започна тя. — На какво основание твърдите, че първият ми мъж е жив? Какви доказателства имате?
— Бил е видян в Париж. Известието във вестника е било истина. Разговарях с жената, която го е видяла. Тя помнеше генерала и имаше достатъчно основания за това. Той е заповядал екзекуцията на сина й. Видяла го на улицата, а после той изчезнал. — Фишер забеляза как пръстите на жената се впиха в ръката на мъжа. — Сигурен съм, че е жив. При тези обстоятелства ви съветвам съвсем чистосърдечно да ми помогнете да приключа с тази работа. Ако бъде разпознат повторно и полицията го залови, представям си в какво затруднено положение ще се окажете.
— Ние сключихме съвсем законен брак — намеси се рязко Риджуей. — На жена ми бе съобщено, че той е убит. Не може да й се припише никакво обвинение.
— Няма никаква полза, Джерълд — каза внезапно мисис Риджуей. — На него му е ясно от какво има да се плашим. Че обществото ще узнае моето минало, не е ли така? Съпруга на военнопрестъпник, жена, която е била арестувана, когато войските на съюзниците влязоха в Мюнхен, и задържана няколко седмици в затвора. Това не ви беше известно, нали, мистър Фишер? Бях съпруга на човек, близък на Хитлер. Бях оплюта, охулена, унижена за съучастничество в престъпленията на мъжа ми, обвинявана, че съм държала пленници роби в къщата си. Ако едно от обвиненията срещу мен бе доказано, щях да бъде осъдена на дългогодишен затвор. Когато ме пуснаха, вън ме чакаше ревяща тълпа, която ме оскърбяваше и плюеше. Бях почти загубила ума си. Мислех за самоубийство. Тогава Джерълд ме откри, докато горях мебели в камината, за да стопля себе си и Пола, без храна и достатъчно засрамена, за да изляза навън по просия, както другите германци. Мразех първия си съпруг. Беше жесток и безсърдечен звяр и отправих благодарност към Бога, когато чух, че е мъртъв. Аз обаче бях единствената, която би могла да бъде наказана за това, което той е вършил. Аз страдах, мистър Фишер. Ако е необходимо да изживявам отново този срам, ще умра. Ето защо няма никакъв смисъл да говорите за „затрудненото ми положение“ и да се опитвате да ни изплашите. Знаем от какво трябва да се боим. Не можете ли да го видите? Съпругата на военнопрестъпник, прикриваща се в едно от градчетата на Есекс. Бригаден генерал, изпаднал в бигамия по време на войната. Боже мой, затруднено положение! Та това означава пълна разруха на остатъка от живота ни. Ние сме уважавани и обичани тук. Джерълд имаше блестяща кариера. Живяхме щастливо и почтено близо тридесет години. Ако искате да зададете въпроси, ще ви отговоря. Но запомнете, сега не може да ме уплаши нищо, което можете да кажете или направите. Не, скъпи — и тя се обърна към съпруга си, — остави ме да сторя това. Не можем да продължаваме гази криеница. Ще останем заедно завинаги.
— Един момент — намеси се бригадният генерал. — Преди жена ми да ви каже нещо, аз имам един въпрос. Ако откриете генерала, какво възнамерявате да правите?
— Нищо — отвърна Фишер. — Издирвам Солницата на Пьоленберг. Не съм ангажиран за залавянето на военнопрестъпник. Както стоят сега нещата, аз желая толкова силно той да не се появява на бял свят, колкото и вие. Нали знаете, че Пола го търси? Тя има натрапчива идея за него. Мисли, че ще открие безпомощен, преследван старец, който се нуждае от някого да се грижи за него. Не съм убеден дали е осъзнала това, но тя няма и най-малкото намерение, ако го види веднъж, да го остави настрана от своя живот. И ако те се намерят, аз ще загубя. Тя ще отиде с него. Не искам да се случва това.