Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
И тъй като родителите бяха единствените предимства, които имаше, Питър ги броеше.
Но също така и се ядосваше с тях. Знаеше, че е глупаво, ала през целия път Питър продължаваше да се връща към детството — тогава родителите му го приемаха като вечно сърдито дете, а Ендър и Валънтайн като безгрешни. Като разумен човек той оценяваше, че откакто Вал и Ендър заминаха за колониите, родителите му напълно го подкрепяха. Бяха го спасили много пъти. Не можеше да иска повече от тях — те действително го обичаха, изпълняваха своите задължения като родители и му помагаха.
Но това не изтриваше болката от миналото, когато всичко, което правеше, им изглеждаше погрешно, а всяко негово убеждение им звучеше като обида срещу представата им за Бог или други неща.
„Е, при цялата ваша преценка, помнете следното — Ендър бе този, който се оказа Каин. А вие очаквахте, че ще съм аз!
Глупак, глупак, глупак — укори се Питър. — Ендър не уби свой брат. Ендър се защитаваше срещу своите врагове. Както правех аз.
Трябва да преодолея това — повтаряше си време на пътуването.
Дано в станцията има нещо полезно освен глупавите видеофилми и хъркането на татко. Майка ми сигурно ще ме поглежда от време на време и ще ми намигва. Има ли представа колко е ужасно това? Колко унизително? Да ми намига! Ами усмихването? Ами когато ме погледне с това замечтано гальовно изражение, все едно съм Вал и Ендър? Разбира се, тя ги харесваше.
Престани! Мисли за онова, което трябва да направиш, глупако!
Мисли за онова, което ще пишеш и публикуваш като Лок, като Демостен, за да вдигнеш на борба хората в свободните страни, да събудиш правителствата.“
Както обикновено, в световната игра се интересуваха само от бизнес. Не беше лесно да задържиш вниманието на хората върху война, в която няма стрелба, война, която се водеше в много далечна земя. Какво ги интересуваше в Аржентина, че хората в Индия имат натрапено от чужденци правителство? Нима му пукаше на събиращия светлина фермер, зает със своите фотоекрани, произвеждащи електрическа енергия в пустинята Калахари, дали лицата на хората в Тайланд са изпръскани с кал?
Китай нямаше никакви планове срещу Намибия или Аржентина. Войната засега беше свършила. Хората просто щяха да престанат да говорят за нея и да се върнат обратно към правенето на пари.
Това беше врагът на Питър. Не Ахил, нито дори Китай, а апатията на останалата част от света, която играеше по тяхната свирка.
„А аз съм тук, в космоса, ограничен, далеч по-зависим, отколкото бях преди. Ако Граф реши да не ме връща на Земята, ще си остана тук. Не съществува алтернативен транспорт. Той, изглежда, е напълно на моя страна, но в действителност е лоялен най-много към възпитаниците от Военното училище. Той мисли, че може да ме използва, както аз мислех, че бих могъл да използвам Ахил. Аз допуснах грешка, но вероятно той е прав.“
След дългото пътуване беше изключително досадно да продължават да чакат, докато совалката приключи своя малък танц при влизането в дока на станцията. Нямаше нищо за гледане. Бяха закрили „прозорците“, защото при нулева гравитация наблюдаването на бясното въртене на Земята, докато совалката се изравнява с въртенето на голямото колело, предизвикваше гадене.
„Кариерата ми може би вече приключи. Заслужих си бегло споменаване в историята. Навярно съм кратка бележка под линия в биографиите на други хора, параграф в историческите книги.
На този етап най-добрата ми стратегия за укрепване на моята репутация е може би да бъда убит по изключително особен начин.
Но както вървят нещата, вероятно ще умра при трагичен нещастен случай във въздушния шлюз, докато извършвам рутинно прехвърляне от совалката в космическата станция.“
— Престани да се оплакваш — скастри го майка му.
— Не се оплаквам — сопна й се.
— Добре, сърди се на мен. Това е по-добре, отколкото да се самосъжаляваш.
Искаше му се да я скастри, но осъзна колко е безполезно да отрича онова, което всички знаеха. Определено беше потиснат, но трябваше да продължи работата си като в деня на пресконференцията, когато го изритаха от леглото. Питър не искаше повторение на това унижение. Можеше да си върши работата, без да се налага родителите му да го юркат, сякаш е дете. А той не биваше да се държи нахакано с тях, когато те му казваха истината.
Ето защо й се усмихна.
— Хайде, мамо, знаеш, че ако се запаля, никой няма даже да се изпикае върху мен, за да ме загаси.
— Не се залъгвай, сине — намеси се баща му, — на Земята има стотици хиляди души, които чакат само да бъдат помолени за това. И няколко дузини, които биха го направили, без да чакат покана, стига да им се удаде тази възможност.