Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
— Нейтън знае ли, че тя е в Англия?
— Така предполагам.
Шумът стана много силен и двете жени трябваше да прекратят разговора си. Докато Нора се безпокоеше за битката, Сара се вълнуваше от новините, които леля й току-що сподели с нея.
Минаха още двадесет или тридесет минути. Тогава на кораба настъпи смразяваща тишина.
— Само да можех да видя какво става, нямаше съм толкова разтревожена — прошепна Нора.
Сара реши, че това е добра идея.
— Ще се промъкна до каютите и ще проверя дали всичко е наред.
Нора беше твърдо против това предложение. Докато спореха, люкът се отвори и двете жени млъкнаха. Те започнаха да се молят това да е Матю, който е дошъл да ги вземе. Но когато никой не ги повика, те направиха ужасяващото заключение, че врагът е превзел кораба, Сара даде знак на Нора да се скрие в ъгъла зад големия сандък, след което се обърна и изгаси свещта. Тя си проби път към мястото, откъдето идваха стъпките за да има възможност да изненада и плени разбойниците.
Господи, тя беше изплашена, но това не я спря. Първите й мисли бяха за Нейтън. Ако врагът наистина е на кораба, мъжът й жив ли беше или мъртъв? Тя си го представи да лежи в локва кръв, но след това бързо прогони тази мисъл. Тя няма да бъде от полза на мъжа си, ако е обзета от подобни мисли.
Когато люкът се отвори напълно, се появи слаба светлина. Но беше достатъчна, за да може Сара да види двамата мъже със светли шалове на главите, които слизаха по стълбите.
Първият пират прескочи изгнилото стъпало. Но вторият не. Той изруга, когато се строполи през тесния отвор. Мъжът остана като забит между дъските, краката му висяха надолу, а ръцете му бяха заклещени до тялото.
— Какво, по дяволите, става? — измърмори другият и се обърна. — Заклещи ли се? — добави той с усмивка.
Той се протегна да освободи приятеля си, когато усети леко полъхване на въздух покрай лицето си.
Врагът беше започнал да се обръща, когато Сара го удари с дръжката на пистолета по тила. Когато той падна, тя започна да му се извинява.
Той не извика. Но Сара извика. Тогава тя видя, че той все още диша и веднага се успокои, виждайки, че не е мъртъв.
Сара повдигна края на роклята си и леко прескочи падналия мъж. Тя се отправи по стълбите към другата си жертва. Грозният мъж я гледаше с очи, които щяха да изскочат от учудване. Ако той не гледаше право към нея, тя щеше да удари и него. Но сега тя не можеше да извърши подобна подлост, защото разбойникът всъщност беше заклещен и беше в ръцете й. Затова тя откъсна парче плат от фустата си и го натика в устата му, за да не може да вика за помощ. Нора дойде при нея и й помогна да го вържат.
Леля й приемаше положението спокойно. Сара мислеше, че Нора не разбира сериозността на ситуацията. Ако мъжете са проникнали в трюма с боеприпасите, то другите трябва също да са на кораба.
— Виж, скъпа, намерих малко въже. Да завържа ли и другия джентълмен?
Сара кимна.
— Да, това е прекрасна идея. Той може да дойде на себе си всеки момент. Запуши устата му. Ето, използвай парче от фустата ми. Тя вече е доста изпокъсана.
Тя замълча, за да откъсне една дълга ивица, след което я подаде на леля си.
— Не искаме той да вика за помощ, нали, Нора?
— Определено не искаме — отвърна леля й.
Сара се опита да сложи в ръката й единия пистолет, но Нора отказа оръжието.
— Може да ти потрябват и двата, докато спасяваш Нейтън и Матю, скъпа.
— Слагаш голям товар на раменете ми — прошепна Сара. — Не съм сигурна, че мога да спася когото и да било.
— Сега върви — нареди Нора. — Имаш преимуществото на изненадата, която е на твоя страна, Сара. Ще чакам тук, докато изпълниш задачата си.
Сара щеше да прегърне леля си, но се опасяваше някой от пистолетите да не гръмне.
По пътя към каютите Сара непрекъснато се молеше. Надничайки през една цепнатина на паравана, тя можа добре да види приятеля си. Джимбо имаше голяма рана на челото си. Кръвта се стичаше по лицето му, но той не можеше да я избърше, защото ръцете му бяха вързани отзад и беше заобиколен от трима пирати.
Сара забрави за страха си. Тя беше бясна.
Сара видя, че Джимбо гледа към стълбите. Тя чу стъпки и тогава видя Нейтън. Ръцете му, както и на приятеля му, бяха вързани отзад. Сара беше толкова благодарна, че той все още е жив, че започна да трепери, Изражението на лицето на мъжа й я накара да се усмихне. Той изглеждаше явно отегчен. Тя го видя да кима на Джимбо. Кимването беше толкова бързо, че тя нямаше да го забележи, ако не го наблюдаваше толкова внимателно. Тогава Джимбо погледна към паравана.
Тя предположи, че Нейтън знае, че тя се крие там. Сара погледна надолу и видя, че част от роклята й се подава и бързо я прибра.