Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
Аника се бе свила до огъня, който бе запалила от касетки.
— Странно е, че топлината може да е приятна, след като минахме през онзи ад — каза тя.
— Още не сме приключили. Време е да претворим в дело една стара пословица. Да се борим срещу огъня с огън.
Мърсър й обясни плана си. Аника имаше само един въпрос.
— Откъде знаеш, че дизелът ще гори?
— Горивото не губи запалителността си с течение на времето, а само мощността си. Щом изчистим утайката и водата от дъното на резервоара, ще можем да напълним превозните средства.
— Да го направим. — Аника скочи. Беше убедена в думите му, защото Мърсър изглеждаше сигурен. Той й бе казал, че й вярва, и засега тя нямаше друг избор, освен да му отвърне със същото.
Мърсър сложи стълбата близо до най-големия отдушник, качи се и махна кръглата предпазна решетка. Отвесната шахта щеше да побере и двамата. Той насочи нагоре лъча на фенерчето и видя, че отдушникът е очукан и огънат от преместването на глетчера — в началото не беше задръстен, но по-нататък бе пълен с лед. Мърсър изчисли, че тричетири метра сняг ги делят от дневната светлина.
Аника размота маркуча и прикрепи единия край за върха на триметровата подпора за палатка. Възлите, които направи, бяха стегнати и професионални. Гуменият маркуч беше забележително еластичен и изискваше всичката й сила.
— Готова ли си да опитаме?
— Да. — Тя насочи другия край на маркуча напред и встрани, защото не знаеше колко силна ще бъде струята.
— Започваме. — Мърсър използва ръцете и раменете си, за да раздвижи крана, но после колелото се завъртя с лекота.
— Господи! — изненадано извика Аника и му направи знак веднага да затвори крана.
Той се втурна към нея.
Тя освети с фенерчето блестящата влажна диря на пода, която се простираше на петдесет фута и след това изчезваше отвъд обсега на лъча.
— Достатъчно силна ли е струята за онова, което си намислил?
— Трепач — засмя се Мърсър, доволен, че идеята му може да има ефект, но когато до тях стигна гъста вълна от пушек, усмивката му помръкна.
Температурата в гаража започна да се повишава. Вратите, отделящи го от останалата част на базата, не бяха огнеупорни, както се бе надявал.
— Качи се на стълбата — каза Аника. — Аз ще въртя колелото.
Той премести стълбата така че да може да държи маркуча под отдушника, и застана встрани от пътя на струята. Високо над пода въздухът беше задимен. Мърсър вдигна пред устата си яката на работния комбинезон, но мръсната дреха вонеше по-противно от въздуха.
— Кажи кога да пусна горивото — извика Аника. Гласът й отекна в помещението.
Мърсър вдигна пръта и подпря върха във вентилационната шахта. Закрепеният за него маркуч увисна към пода, далеч от резервоара.
— Пускай.
Дизеловото гориво изригна към отдушника, мина през гаража и се отправи нагоре във вентилационната шахта, тласкано от огромната сила на собствената си тежест. Импровизираната огнехвъргачка потрепери и Мърсър едва не я изпусна. Дизелът се изкачи по маркуча, нахлу в шахтата и взриви леда. Веднага щом горивото започна Да се излива обратно на земята, Мърсър щракна запалката и я хвърли в лесно запалимата течност, която течеше от тавана.
Горивото пламна. Експлозията в оранжево, червено и черно го заслепи, преди да успее да се обърне. Дори от три метра разстояние горещината беше непоносима и Мърсър усети, че в очите му се стича пот. Уголемяващото се огнено езеро под него намери пролуките на канализацията в бетона и започна да тече на потоци към подземните резервоари за отпадъци. Заедно със запаленото гориво потече и водата, в която се бе превърнал ледът под въздействието на масираната топлинна атака. Мърсър не можеше да прецени за колко време се е разтопила ледената бариера, но количеството вода се увеличаваше с всяка изминала секунда.
— Действа — извика Аника.
— Съмняваш ли се в мен? — ухили се той. Приличаше на демон, осветен в гръб от пламъците.
— Нито за миг — дръзко се усмихна Аника, въодушевена от еуфорията на момента.
Докато горящото гориво изтичаше в канализацията, опасенията на Мърсър, че ще запали по-голям пожар от онзи, от който бяха избягали, се изпариха напълно. Той го остави да гори още пет минути и извика на Аника да спре струята. Не беше необходимо да преместват стълбата под отдушника, за да видят, че са успели. В локвата на пода се отразяваше кръг дневна светлина.