Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
Тя замълча, но засмените й очи повтаряха въпроса.
— И може ли някой да каже — съгласи се Греъм, — че изкуството да подчертаеш красотата на една жена не е най-достойното и най-приятното от изкуствата?
— Дълбоко уважавам една добра шивачка или шапкарка — кимна тя сериозно. — Те са наистина артисти, при това важни за световната икономика, както би се изразил Дик.
При друг случай, като търсеше в библиотеката някои сведения за Андите, Греъм се натъкна на Паола, надвесена грациозно над един чертеж. Голямата маса пред нея бе отрупана с внушителни албуми за вътрешна архитектура. Тя се бе заела да прави план за дървена къща или хижа за мъдреците в мадрьоновата гора.
— Не е лесно — въздъхна тя. — Дик казва, ако съставя плана, да бъде за седем души. Сега имаме четирима мъдреци, но той си е наумил да станат седем. Твърди, че душове и такива неща са излишни, защото къде се е чуло философ да се къпе? А съвсем сериозно препоръчва седем печки и седем кухни, защото именно за такива ежедневни дреболии философите винаги се карат.
— Нали Волтер се бе скарал с един крал заради някакви си угарки от свещи — каза Греъм, като се любуваше на непринудената й грация. Тридесет и осем години? Невъзможно! Тя изглеждаше почти като някакво оживено, със зачервени бузи момиче над трудно домашно. И той си спомни забележката на мисис Тъли, че Паола е най-зрялото дете, което някога е виждала.
Това го изпълни с учудване. Нима тя бе същата, която при коневръза с няколко кратки думи показа, че ясно съзнава накъде са тръгнали нещата? „Разбирам“ — бе казала тя тогава. Но дали наистина разбираше? Не беше ли казала тази дума случайно, без да влага в нея някакво особено съдържание? И все пак тя цяла се стремеше към него, също като него обзета от трепет, когато пееха „По циганските следи“. В това той беше сигурен. Но, от друга страна, нима не бе видял как тя се вълнува и цяла пламва, когато свири Доналд Уеър? Но тук мъжкото му самолюбие надделя и той си каза, че с Доналд Уеър нещата стоят иначе. И при тази мисъл неволно се усмихна.
— Защо се смеете? — запита Паола. — Знам, че не съм архитект. Но любопитна съм да видя как вие бихте сместили седемте философи, като при това спазите невероятните изисквания на Дик.
Върнал се в стаята си на кулата, Греъм хапеше устни и размишляваше, а книгите за Андите стояха неразтворени пред него. „Та тя съвсем не беше жена. Беше същинско дете. Или — и той се поколеба при тази мисъл — нейната непринуденост беше престорена? Наистина ли беше разбрала всичко? Вероятно да. Иначе не можеше и да бъде. Тя познаваше света, познаваше живота. При това беше много умна. Дори един бегъл поглед на сивите й очи говореше за увереност и сила. Да, именно сила!“ Припомни си я как изглеждаше първата вечер — на моменти сякаш блясваше като тънка скъпоценна стомана. Сети се, че на времето тази нейна вътрешна сила го бе накарала да я сравнява със слонова кост, с ваян седеф, със сплит момини коси.
Но след кратките думи при коневръза и песента „По циганските следи“ той знаеше, че когато погледите им се срещат всеки от тях чете неизречени неща в очите на другия.
Напразно прелистваше книгите за сведенията, които му трябваха. Направи опит да продължи започнатата глава без тях, но перото му не раждаше нищо. Беше го обхванала подлудяваща тревога. Взе разписанието за влаковете и се замисли над него, разколеба се, позвъни по телефона в домашната конюшня и заръча да оседлаят Алтадена.
Беше прекрасна утрин — ранно калифорнийско лято. Ни полъх на ветрец над задрямалите поля, от които долиташе песента на чучулиги и пъдпъдъци. Греъм яздеше между живите плетове от люляци, изпълнили въздуха с тежко ухание. Отдалеч долетя гърленото цвилене на Планинец и сребристият отговор на Принцеса Фодърингтън.
Греъм се запита какво търси тук, яхнал коня на Дик Форест. И защо не бе на път към гарата, за да вземе първия влак по разписанието? „По-рано не знаех що значи колебание и нерешителност“ — помисли той с горчивина. Но беше му даден само един живот и в света не съществуваше друга жена за него — мисълта за това го обля като гореща вълна.
Дръпна юздите и се отби от пътя — насреща му идеше стадо ангорски кози. Те бяха няколкостотин и овчарите-баски ги караха бавно, с чести почивки, защото до всяка коза припкаше малко козленце. Зад оградата имаше много кобили с новородени кончета. Греъм едва успя да свърне в една странична пътека, за да се отстрани от пътя на тридесетима жребци-годинаци, подкарани нанякъде през стопанството. Възбудата им се предаде на всички обитатели на тази част от чифлика и въздухът се изпълни с цвиления, призивни и ответни, а Планинец, вън от себе си при шума и вида на толкова много съперници, препускаше като бесен зад своята ограда, тръбейки неспирно и предизвикателно, сякаш за да каже, че по света няма втори като него могъщ и смайващ представител на конското царство.