Неочакваната годеница

Фийби, също както и Мег, знаеше, че „търсачите на вещици“ използват игли с прибиращ се връх. В един момент, когато тълпата бъдеше достатъчно обработена, щяха да вземат именно тази игла и при бодването нямаше да излезе кръв. Фанатичната им любов към професията, ако това можеше да се нарече така, позволяваше всякакви измами. И Фийби знаеше, че този „търсач на вещици“ беше тъкмо такъв. Скоро щеше да дойде и нейният ред. Но за момента не й обръщаха внимание, след като я бяха оставили с вързани на гърба ръце. Всичките й сетива се бяха устремили към Мег, която тълпата закриваше от погледа й.

Оливия се отдели от навалицата. Сърцето на Фийби подскочи, когато я видя. Оливия като че ли се отдалечаваше нехайно, сякаш сцената вече не я интересуваше. Няколко глави се обърнаха към нея, но тогава „търсачът“ нададе вик и тълпата се втурна напред, жадна за зрелище.

Оливия се промъкна зад Фийби. Коленичи, за да се скрие зад нея, и започна да реже вървите с тъпия кухненски нож, изплашена, че може да пререже и ръцете й. Фийби затаи дъх и отпусна ниско глава, сякаш в отчаяние, леко разкрачвайки крака, за да осигури повече прикритие за Оливия. Последната връв отскочи срязана.

— Бягай! — изшептя Оливия. — Преди да са свършили с Мег.

— Не мога да я оставя.

Фийби знаеше, че губят ценно време, но краката й като че ли бяха вкопани в земята.

— Тук н-не можеш да й помогнеш с нищо!

Фийби разбра, че тя има право. Обърна се и двете побягнаха към тесните парцели покрай главната улица. Очакваха всеки миг някой да нададе тревожен вик, но интересът към Мег и „търсача“ беше достигнал кулминацията си и всички очи бяха приковани към дългите игли, които се впиваха в плътта на Мег.

Стигнаха до пресечката при църквата и спряха задъхани.

— Какво можем да направим? — запита Фийби, превивайки се на две, за да си поеме дъх. — Трябва да спасим Мег. — Погледна отчаяно към селската поляна. — Боже господи! Какво можем да направим?

— Ако я потопят, ще се удави! — изрече с мъка Оливия. — Да повикаме помощ? Да потърсим б-баща ми?

— Няма време — възрази Фийби; чувстваше се зле, изтощена и оглупяла.

Откъм поляната се дочу силна врява, Фийби и Оливия настръхнаха от тържествуващия вик.

— Тя има белег… белегът на дявола. Натопете вещицата… натопете вещицата.

Тълпата се разстъпи пред „търсача на вещици“, размахал дългата си игла. Едва тогава забелязаха, че другата жертва липсва.

— Къде е другата вещица? — запита той заплашително. Хората си зашепнаха и стана ясно, че поданиците на лорд Гранвил са започнали да размислят дали да преследват съпругата му.

„Търсачът на вещици“ се опита отново да ги въодушеви, но сега, когато лейди Фийби вече не беше пред тях, не им беше до втори рунд на изпитанието с игли. Имаха една вещица, не им трябваше втора, особено такава с ранга на лейди Фийби.