Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
Дланта му се движеше по едната й гърда. Обхвана я, сякаш опита да я претегли. Кой знае защо тя почувства това докосване като профучаване на светкавица из цялото си тяло, вътре и надолу… надолу… топлината плъзна странно, екзотично и настойчиво между бедрата й. Опита да се размърда, за да се обърне с гръб към него. Тогава устните му се отделиха от нейните. Тежестта му се премести. Устата му обхвана зърното на едната й гърда. Даниел преглътна вика, който напираше в гърлото й. Пръстите й се озоваха в косите му и задърпаха. Това обаче не го спря и усещането й за нещо горещо и сладко като мед се усили. Боже мили, не трябваше да става плячка на този рицар, който бе нахлул в живота й само за да й отнеме всичко…
Дори сърцето.
— Не!
Ейдриън обаче се смъкна още по-надолу. Опита да му се отскубне, но златисто-червеникавата глава вече беше между бедрата й, разтворени от тялото и тежестта му, и тя нямаше как да го спре. Целувката му беше бавна, неумолима, мъчителна. Докосваше, галеше, вкусваше, изучаваше.
От устните й се изтръгна вик. Даниел се извиваше, гърчеше, псуваше, заплашваше и оставаше без дъх. Блъскаше раменете му, дърпаше косите му. И тогава, след поредното изхълцване, престана да се бори, изумена от обсебващите я усещания. Започна да диша неравномерно и да се извива, а пръстите й се впиха в чаршафите. В нея забушува сладък глад, който затъмни всичко останало, освен болезненото желание да задоволи еротичното обещание. Изпъна се, напрегна се и най-сетне усети експлозията на мъчително удоволствие, вълна след вълна, докато й се стори, че умира.
И тогава Ейдриън се озова отново върху нея. Помисли си, че не е в състояние да понесе нищо повече. В очите й запариха сълзи. Стегна се цялата, сериозно притеснена от изблика на екстаза.
— Прегърни ме, Даниел. За Бога, престани да се съпротивляваш, престани да се бориш с мен!
Ръцете му я бяха обгърнали и той се движеше отново в нея. Бавно и внимателно. Изчакващо. Този път не усети никаква болка. Гладът, който бе помислила, че вече е задоволен, се събуди пак и започна да нараства. Не желаеше да му го позволи. Изви се, за да избегне следващия тласък, но не можеше да се бори със собствения си копнеж. В следващия миг невярващо установи, че се надига, за да го посрещне и да го усети по-дълбоко в себе си…
Това бе началото на вълшебството. После се вкопчи в Ейдриън, както й бе наредил. Бореше се за всяка глътка въздух. Постепенно ритъмът му се ускори, тласъците станаха по-дълбоки. Даниел беше като мека глина в ръцете му. Накрая дори извика, желаейки отчаяно да изпита още веднъж неустоимото опиянение.
Експлозията разтърси цялото й тяло. Потрепери. Отново и отново. Почти не си даваше сметка за Ейдриън, тъй като светът като че ли се бе превърнал в кадифен мрак и ярки звезди. Миниатюрните конвулсии постепенно преминаваха. Притискаше лице в мускулестата му гръд и впиваше пръсти в ръцете му.
Удоволствието бе непоносимо. Беше я разтърсило из основи.
Уплашило. Смутило.
— Даниел?
Маклаклън протегна ръка и я привлече към себе си. Тя отново се вцепени, щом я докосна. Остана със сведени ресници. Нежността, с която приглади косите й, я изненада и нервира.
— Агония ли беше?
— Не.
— А беше ли… толкова прекрасно, че не може да се опише, с думи?
— Не! — Трябваше да излъже, за да си спести поне малко от унижението.
Но дрезгавият му смях беше достатъчно красноречив. Той знаеше, че не бе изпитала болка.
— Уви, страхувам се, че не се представих както трябва пред теб. Но не се измъчвай. Просто ще продължа да опитвам, докато се получи… съвършено.
Даниел отвори притеснено очи.
— Не е вярно, че не си се представил както трябва. Ти беше… изумителен!
Ейдриън се усмихна отново и сведе глава към нея.
— Много си мила, а аз съм истински щастлив. Следователно вече няма да имаш нищо против консумацията на брака!
Даниел изпъшка тихо, прекалено замаяна, за да търси начин да го победи тази нощ. Притесняваше се от бързината, с която бе станала негова плячка. И от способността му да прелъстява и убеждава. Никога не бе предполагала, че може да изпита подобна… подобна страст, подобен отчаян копнеж.
— Ако само можеше да ме оставиш! Не съм в състояние да помръдна, нито да чувствам. Не мога… Не мога да направя отново това нещо!
Маклаклън не се засмя. Беше напълно сериозен, когато кокалчетата на пръстите му погалиха бузите й. Устните му се извиха почти незабележимо.
— А аз ти казвам, миледи, че можеш и ще го направиш. Все още съм твърдо решен да се стремя към съвършенство.