Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Малка свита ще мине през тези порти по-лесно от голяма — каза той най-после. И освен това щеше да накара по-малко езици да се раздърдорят. — Това означава само ти с Анура, Берелайн. И може би лорд Гален. Те сигурно ще го вземат за Стражник на Анура.
Берелайн се изкикоти от радост, наведе си и го стисна под мишницата с две ръце. И не се задоволи само с това, разбира се. Пръстите й се плъзнаха гальовно и устните й разцъфнаха в знойна, обещаваща усмивка, но след това се изправи, преди да е мръднал, и лицето й изведнъж стана невинно като на бебе. Безизразна, Файле се съсредоточи да дорпъне ръкавиците си. Мирисът й говореше, че явно е забелязала усмивката на Берелайн.
— Съжалявам, Файле — почна Перин, — но…
Гняв лумна в мириса й, остър като тръни.
— Сигурна съм, че имаш да обсъдиш някои неща с Първата преди да тръгне, съпруже — отвърна тя спокойно. Скосените й очи бяха самата ведрост, мирисът й — бодли сред пясък. — Най-добре ще е сега. — Файле дръпна Лястовица настрани и я подкара към явно кипналата Сеонид и Мъдрите с изопнатите лица, но не слезе да поговори с тях. Вместо това се взря навъсено надолу към Бетаал, като соколица, втренчена в плячката си.
Перин усети, че си опипва носа, и си дръпна ръката. Кръв нямаше, разбира се; просто му се стори, че е одран.
Берелайн нямаше нужда от последни указания — Първата на Майен и Сивата й съветничка се бяха натегнали като пружини, нетърпеливи да тръгнат, и със сигурност знаеха какво да кажат и сторят — но все пак Перин наблегна да внимават и подчерта, че Берелайн и само Берелайн ще говори с Алиандре. Анура го дари с хладен айезседайски поглед и кимна. Което можеше да означава съгласие, а можеше и нищо да не означава. Не беше сигурен, че би могъл да изкопчи нещо повече от нея, дори с ченгел. Берелайн закъдри насмешливо устни, въпреки че се съгласяваше с всичко, което той казваше. Или поне така твърдеше. Той подозираше, че е готова да каже всичко, само за да получи каквото иска, а тези нейни усмивки на най-неподходящите места го притесняваха много. Гален вече си беше прибрал далекогледа, но пръстите му все още си играеха с юздите — той несъмнено пресмяташе как да проправи с меча си просека през Бетаал за двете жени. На Перин му се дощя да завие.
Загледа ги с тревога как се спускат надолу по склона. Посланието, което Берелайн отнасяше, бе просто. Ранд е разбрал предпазливостта на Алиандре, но ако тя иска закрилата му, трябва открито и доброволно да обяви, че го поддържа. Тогава закрилата ще дойде, с войска и Аша’ман — веднага щом тя се съгласи да обяви поддръжката си. Берелайн нямаше никаква причина да промени посланието и на косъм, макар че усмивчиците й — хрумна му да не би те да са друга форма на флиртуване, — но Анура… Айез Седай правеха каквото те решат, и в половината от случаите — Светлината само знаеше защо. Перин съжали, че не знаеше как сам да се добере до тази Алиандре, без да използва Сестра и без да събужда слухове. Или да рискува Файле.
Тримата ездачи стигнаха до портите с Анура в челото и стражите бързо надигнаха пики и снишиха лъковете и арбалетите — несъмнено още щом тя се обяви за Айез Седай. Малко хора по света имаха кураж да се опъват на точно тази претенция. След много кратко спиране тя поведе другите двама в града. Всъщност войниците като че ли изгаряха от нетърпение да ги пропуснат, за да не ги видят възможни наблюдатели по хълмовете. Някои заничаха към далечните височини и Перин нямаше нужда да долови мириса им, за да усети безпокоиствието им за това кой може да се крие там.
Перин поведе хората си надолу по хълмистия рид. Продължиха по утъпкания път. Покрай пътя се мяркаха пръснати ферми, къщи със сламени покриви и дълги тесни обори, както и кози кошари с високи каменни огради, но се виждаше малко стока на открито и още по-малко хора. Малцината изглеждаха конниците нащрек като гъски, гледащи лисици, спираха шетните си и изчакваха, докато конете ги подминат. На свой ред, Ейрам също ги оглеждаше бдително и от време на време опипваше нервно дръжката на меча, щръкнала над рамото му — може би съжаляваше, че не вижда нещо повече от прости селяци. Въпреки палтото му с яркозелените ивици, малко от бившия Калайджия беше останало у него.
Едарра и Неварин крачеха редом до Стъпко, излезли сякаш на лека разходка, но без да изостават и без никакво усилие. Сеонид яздеше по петите им, а Фурен и Терил бяха зад нея. Бледобузата Зелена се преструваше, че сама иска да язди точно на две крачки след Мъдрите, но мъжете открито се въсеха. Стражниците често се грижеха повече за достойнството на своята Айез Седай, отколкото самата Сестра, а Айез Седай имаха достойнство като на кралици.