Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— И аз съм чувал, че било така.
— Уверете се, че сянката, която гоните, не е онази, която сам хвърляте.
Броган се намръщи. Беше чул от устата на Господаря Рал много неща, които не му харесаха, но това беше първото, което не разбра.
— Напълно съм убеден в злото, което преследвам, Господарю Рал. Не се страхувам за сигурността си, а за другите. — Броган тръгна да си върви, но се спря и извърна глава през рамо: — Приемете моите поздравления за сватбата ви с Кралицата на Галеа… Май наистина започвам да забравям. Имената сякаш се изплъзват от съзнанието ми. Простете ми. Как се казваше вашата годеница?
— Кралица Калан Амнел.
Броган се поклони.
— Да, разбира се. Калан Амнел. Повече никога няма да забравя това име.
Четиринадесета глава
Ричард остана загледан във високата махагонова врата дълго след като тя се затвори зад тримата. Беше ободрително да видиш човек като Лунета, толкова непринуден, че да се появи в Двореца на Изповедниците сред многото важни, натруфени личности, облечена в рокля, съшита от разноцветни парцалчета. Сигурно всички са я помислили за луда. Ричард огледа обикновените си, отдавна непрани дрехи. Запита се дали и него не са взели за луд. Може би наистина е такъв.
— Господарю Рал — повика го Кара, — как позна, че е чародейка?
— Беше обгърната от своя Хан. Нима не го видя в очите й?
Тя опря бедро в масата и кожената й дреха изскърца.
— Можем да познаем, че една жена е чародейка, едва когато се опита да използва силата си срещу нас. Какво е това Хан?
Ричард избърса лицето си с ръце и се прозя:
— Вътрешната сила, силата на живота. Магията й.
Кара сви рамене:
— Ти притежаваш магия и затова можеш да го видиш. Ние няма как.
Дланта му се плъзна по дръжката на меча и той разсеяно избоботи нещо в отговор.
С времето, без да го осъзнава, бе започнал да разпознава аспектите на магията в даден човек — ако някой използваше магия, Ричард познаваше по очите му. Макар при всеки да бе различно, той долавяше нещо общо, което му подсказваше, че конкретният човек е роден с дарба. Може би, както предположи Кара, това ставаше, защото самият Ричард притежава дарбата. Може и да се дължеше на факта, че вече много пъти бе срещал характерния безвременен поглед в очите на различни хора: Калан, Ейди — царицата на костите, вещицата Шота, Ду Чайлу — духовният водач на Бака Бан Мана, Мрачният Рал, Сестра Вирна, Прелат Аналина и много още Сестри на светлината.
Сестрите на светлината бяха чародейки и Ричард неведнъж се бе сблъсквал с особения им поглед на отвъдност, щом докосваха своя Хан. Понякога, когато попадаха в обятията на магията си, му се струваше, че вижда как въздухът около тях започва да пращи. Около някои от Сестрите се излъчваше такава аура от сила, че когато минаваха покрай него, косъмчетата по тила му настръхваха.
В очите на Лунета Ричард долови същия поглед. Тя бе потънала в своя Хан. Запита се защо. Защо тази жена стоеше тук, в залата, привидно без да прави нищо, а всъщност докосваше своя Хан? Чародейките обикновено не постъпваха така, освен ако нямаха определена цел. Също както и Ричард обикновено не изтегляше меча и не извикваше магията му, освен ако нямаше причина да го направи. Може би това просто бе проява на детинския характер на Лунета — също като разноцветните парцалчета по дрехата й.
Ричард не мислеше, че това е правилният отговор.
Не му даваше мира мисълта, че Лунета се е опитвала да разбере дали говори истината. Той не беше толкова навътре в магията, че да знае дали подобно нещо изобщо е възможно. От опит знаеше обаче, че чародейките винаги успяват да разберат дали лъже. Всеки път, когато се бе опитвал да направи нещо подобно, те познаваха с такава увереност, сякаш косата му бе пламнала пред очите им. Не искаше да рискува и внимаваше какво приказва пред Лунета. Особено що се отнася до смъртта на Калан.
Броган определено се интересуваше от Майката Изповедник. На Ричард му се искаше да повярва, че онзи не го лъже. Онова, което каза генералът, звучеше смислено. Може би единствено загрижеността му за сигурността на Калан го правеше подозрителен към всичко.
— Този мъж май си вре носа където не му е работа — каза той гласно, без да иска.
— Желаете ли да му подрежем крилете, Господарю Рал? — Бердин залюля Агиела си на китката и го хвана в юмрук. После повдигна вежда. — Или малко по-надолу?
Другите две Морещици се изкискаха.
— Не — отвърна Ричард уморено. — Дал съм дума. Помолих всички да направят нещо безпрецедентно, нещо, което изцяло и завинаги ще промени живота им. Трябва да спазя обещанието си и да им дам възможност да се убедят, че съм бил прав, че всичко е било за общото благо, че това е най-доброто за мира.