Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Бърк седеше на стола си. Какво трябваше да каже?
— Вижте, господин Коваленко, казах ви всичко, което знам, дадохме ви цялата документация. Какво повече можем да направим? Опитайте се да разберете, че от наша гледна точка това беше една рутинна процедура. Правим поне десетина такива месечно.
Коваленко потропа с пръсти по плота на бюрото.
— Нищо рутинно няма в тероризма — изсъска той. Направи пауза за повече ефект, после се облегна назад. — Хайде да го повторим още веднъж. Обаждат ви се от летището…
И така нататък, за втори, после и за трети път. Дохърти имаше вид на човек, който би дал всичко за една цигара.
— Сигурен ли сте, че не пропускате нещо? — попита Коваленко.
Бърк се замисли, преди да отговори.
— Да, сигурен съм.
Агентът на ФБР плъзна лист хартия по бюрото.
Беше бележка от досието с почерка на Бърк.
„Еспланада“
Белград
— А, да — каза Бърк, спомнил си този детайл. — Обясни, че щял да прескочи до Белград за две седмици. „Еспланада“ — това е хотелът. Точно там пратих документацията.
— И не ви се стори странно, че господин Д’Анкония ви оставя единствено този адрес за връзка?
Бърк поклати глава.
— Каза, че ще е на път. И не искаше да му препращаме друга поща, само нещата от банката. Включих го в списъка с еднопосочна поща. Много от нашите клиенти…
— Не се и съмнявам!
Бърк започваше да губи търпение. Размърда се на стола си и попита Дохърти:
— Я ми кажете нещо. Откога Ирландия е петдесет и първият щат?
Селяндура се изкиска.
— Тероризмът е трън и в нашата пета, господин Бърк. Сигурно четете вестници. А след бедата, която сполетя и вас — имам предвид Световния търговски център, разбира се, — сътрудничеството изглежда наложително.
Бърк изскърца със зъби. Коваленко изсумтя пренебрежително.
— Има само една причина да си в списъка с еднопосочна поща и тя е да се прикриват активи. Така ли е?
— Не — каза Бърк. — Не е така. Различните хора имат различни причини да предпочитат анонимността.
— О, съгласен съм — възкликна Коваленко. — Някои са терористи, други са наркотрафиканти. А повечето най-вероятно искат да избегнат данъците!
Бърк поклати глава.
— Има много причини да регистрираш компанията си в офшорна зона, а избягването на данъци не е незаконно. Въпрос на здрав разум.
— Ще ви кажа какво е здрав разум — обеща Коваленко. — Би било проява на здрав разум да проучвате клиентите си. Случвало ли ви се е някога?
Бърк поклати глава.
— Не ви влиза в работата? — предположи Коваленко.
— В интерес на истината — да.
Коваленко издаде дълбок гърлен звук, който много приличаше на ръмжене, помисли си Бърк.
— Между другото — изръмжа Коваленко — помолихме шефа на полицията в Белград да навести „Еспланада“.
— Браво — каза Бърк. — Аз бих направил същото.
— За ваша информация, нашият господин Д’Анкония останал там две седмици, а след като си тръгнал… край. Повече никой не го видял.
На Бърк му хрумна една идея.
— А паспортът му? В досието има фотокопие, мисля. Няма ли…
— Адрес за спешна връзка?
Бърк кимна.
— Сетихме се за това — увери го Коваленко. — Адресът, посочен в паспорта, е адрес на един ресторант в Сантяго. „Ел Поло Локо“. Което означава… — Той се обърна към Дохърти. — Бихте ли ни казали какво означава, инспекторе?
— Разбира се — каза Селяндура. — Означава „Лудото пиле“. Адресът за спешна връзка е „Лудото пиле“ в Сантяго, Чили.
— Предполагам, не сте си направили труда да проверите адреса? — обърна се Коваленко към Бърк.
— Да — каза той. — Не го проверих.
— Той просто е влязъл в офиса ви, свършил си е работата и е излязъл — нали?
— Нещо такова — отвърна Бърк.
— И нищо друго не си спомняте?
— Нека помисля — каза Бърк.
Но когато затвори очи, за да се концентрира, установи, че е капнал от умора. Прозявката се надигна сякаш от цялото му тяло. Опита се да я потисне, но не успя. Изтощението заради часовата разлика го заля изведнъж. Което, незнайно защо, окончателно вбеси Коваленко.
— Дайте си паспорта!
— Какво?
— Паспорта!
Бърк извади паспорта си от джоба и го подаде на агента от ФБР. Коваленко отвори дипломатическото си куфарче. Извади отвътре метален печат и мастилен тампон, притисна печата в тампона, после го удари ядно върху страницата със снимката на Бърк.