Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Защо Д’Анкония беше решил да отседне точно тук? Според Коваленко е очаквал да получи три-четири милиона долара. Нормално би било да се поглези. Или пък не. Не му беше направил впечатление на човек, който е свикнал да разполага с много пари. Облечен беше добре, но дрехите изглеждаха съвсем нови, сякаш купени, за да паснат на някаква роля. А и обноските му имаха нужда от шлифоване — как само зяпаше обезобразеното ухо на Бърк, че дори го и попита за него. Така че може би беше свикнал с места като този хотел.
Рецепционистът, Бук Милич, беше вероятно на годините на Бърк. С костюма, вратовръзката, пригладената с гел коса и услужливото си изражение Милич приличаше досущ на колегите си от евтините хотелчета в покрайнините на Вашингтон. Английският му беше добър, макар и с акцент.
Докато обясняваше цените на стаите и вътрешните правила на хотела, Милич дърдореше като кречетало. Но когато разговорът се насочи към предишен гост на хотела, на име Д’Анкония, мъжът се намръщи.
— Забранено ни е да съобщаваме подробности за гостите си — каза той, потрепвайки с пръсти по бюрото. — Изключено.
Бърк сгъна по дължина банкнота от двайсет евро и я плъзна по плота, така че да се спре пред ръката на сърбина. Милич изгледа студено банкнотата.
— Искате да ви разваля ли?
Бърк поклати глава.
— Не — каза той. — Няма нужда да ми връщате.
Банкнотата изчезна.
Милич затрака по клавиатурата. След миг се усмихна широко и каза:
— Господин Д’Анкония е бил наш гост от двадесет и четвърти януари до втори февруари. — Заби отново поглед в монитора. — Взел е под наем два филма.
— А…
Но нищо не можеше да спре рецепциониста.
— Ял е в ресторанта три пъти, и трите пъти — риба. Обадил се е по телефона два пъти, международни разговори. Един, два, три… пет пъти е слизал в бара. Пил е бира.
Бърк го зяпаше сащисан. Какво ли би получил, ако беше дал стотачка на този тип? Вярно, в цялата тази информация нямаше нищо полезно, но…
— Къде се е обаждал?
Милич се взря в монитора. После написа номерата на картонче и го даде на Бърк.
— Това е — каза Милич. — Друго няма.
Бърк не се усъмни в твърдението му. Обърна се да си ходи, но после се сети нещо.
— Имате ли представа защо е дошъл в Белград? Тоест, по работа или…
— Заради Тесла — каза Милич.
Бърк свъси вежди.
— Какво е Тесла? — Сякаш имаше някаква рок банда с подобно име, но…
Рецепционистът, изглежда, се засегна.
— Никола Тесла — обясни той. — Изобретателят. Той е сърбин.
„Бинго“, помисли си Бърк.
— Значи се е срещнал с този изобретател?
Милич изсумтя подигравателно и поклати глава.
— Едва ли. Тесла е починал преди петдесетина години.
— О — смънка Бърк със стапящ се ентусиазъм.
— Приятелят ви…
Бърк понечи да го поправи, но после реши, че е по-добре да си затваря устата.
— … беше тук за срещите. Не знам как е на английски. Когато много хора идват…
— Нещо като симпозиум? — подсказа Бърк.
Рецепционистът вдигна рамене. После килна глава и впери поглед в Бърк.
— Наистина ли не сте чували за Тесла?
Бърк се смути.
— Бях забравил — смотолеви той.
Милич не можеше да повярва.
— Но той е най-известният сърбин за всички времена! По-известен е от… — погледна нагоре, сякаш на тавана бяха изписани имената на всички сръбски знаменитости. Накрая се ухили. — По-известен е от Владе Дивац, баскетболиста!
— Сериозно!
— Да! Вярно е! Той е измислил електричеството!
— Смятах, че Едисон го е измислил — каза Бърк.
Рецепционистът изсумтя пренебрежително.
— Така казвате вие, американците. Само че Тесла изобретява един вид електричество, Едисон измисля другия вид, който не е толкова добър. После Тесла изобретява още много неща. Двадесети век! И това е негово изобретение.
Бърк се засмя. Милич смръщи вежди.
— За разлика от вас, приятелят ви знаеше за Тесла.
— Така ли? — попита Бърк.
— Да, той изнесе реч! На симфонията.
Бърк го погледна неразбиращо. После направи връзката.
— На симпозиума.
— Да! Първо проучва в института…
— Какъв институт?
— Ама аз на стената ли говоря? — повиши глас Милич, сякаш Бърк беше разсеян ученик. — Институтът „Тесла“! След това отиде на симфонията и изнесе реч!
Прекъснаха ги. Един гост, после още един дойдоха да си вземат ключовете. Тук явно нямаше електронни карти. Работеше се по стария европейски стил, с големи ключове, прикрепени към метални топки, които бяха толкова тежки, че никой от гостите да не се изкуши да изнесе ключа от хотела.