Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Агентът на ФБР погледна към инспектора от Гарда с полуотворена уста и дъвчещи челюсти. Накрая процеди:
— Ами за начало можете да ми разкажете всичко, което ви е известно за вашето приятелче Д’Анкония.
— Е, той не ми е приятел, ако трябва да сме точни. Тоест, виждал съм го само веднъж, и то за не повече от половин час — каза Бърк. — Не повече. Разбрах, че сте взели досието. Всичко е вътре.
— Искам да го чуя от вас.
Бърк сви рамене и се зае да изложи детайлите, доколкото ги помнеше.
— Обади се по телефона. После дойде в кантората. Останах с впечатление, че не знае какво точно иска, но пък повечето хора наистина не са наясно.
— Не са наясно — повтори Коваленко.
— Да. В повечето случаи не са. Този тип искаше да регистрира корпорация, както и да му бъде открита дискретна банкова сметка. И аз му обясних каква е процедурата.
— „Дискретна“ — изсмя се Коваленко. — Може и така да се каже. Както аз го виждам обаче, вие сте учредили куха корпорация за този човек… макар да сте били наясно, че не е чилиец…
Бърк го прекъсна.
— Паспортът изглеждаше истински. Снимката беше неговата. А и видът му определено беше латиноамерикански.
— И защо е избрал именно „Ахерн и съдружници“?
— Каза, че видял реклама — обясни Бърк. — В списание „Аер Лингус“.
— Аха. Значи не го е планирал. Един вид решение в последната минута.
Бърк махна с ръка. Случва се и така.
— И никога не сте чували за този човек преди това? — попита Коваленко.
— Не. Тоест… мисля, че се обади от летището.
— Ще проверим дали не сте имали предшестващи контакти. Вече така или иначе ви проучваме, господин Майкъл Андерсън Бърк. Не се съмнявайте в това.
Бърк вдигна рамене. Знаеха второто му име. Уха!
Коваленко се облегна назад на стола си и се намръщи сякаш поразен от внезапна мисъл.
— А вие защо всъщност сте тук? — попита той. После изясни въпроса си, преди Бърк да отговори. — Какво правите в Ирландия?
Ако се съдеше по тона му, Изумруденият остров можеше да се намира някъде в протока Ормуз.
— Съпругата ми беше ирландка — обясни той.
Веждите на Коваленко оформиха непрекъсната линия.
— Беше?
Бърк кимна.
— Тя почина. Преди осем месеца.
Коваленко изведнъж се оживи.
— От какво?
Бърк примигна невярващо. Накрая каза:
— Сепсис.
Коваленко си пое шумно дъх, издиша и цъкна тихо с език, но не си направи труда да изкаже дори формално съболезнованията си.
— Преди осем месеца, казвате. А вие още сте тук. За онези от нас, които са склонни да подозират всичко и всички — а на мен ми плащат да подозирам, — това изглежда доста удобно, не мислите ли? Споменахте, че Д’Анкония е имал американски акцент. Точно като вас. И ето ви и двамата тук, в Ирландия. Той се появява като гръм от ясно небе и вие му спретвате фалшива корпорацийка…
— Вижте — каза Бърк, като се опитваше да запази самообладание. — Не беше фалшива. На нас това ни е работата. Регистрираме корпорации. Това правим.
— Правехте!
Бърк си пое дълбоко дъх, но успя да озапти яда си.
— Ако е налице закононарушение, ако документите не са подадени навреме, ако има данни за престъпление или измама, то има различни инстанции — ирландски инстанции, — които се занимават с тези неща. — Обърна се към Дохърти. — Кажете ми нещо, моля. Защо ФБР тормози ирландска фирма, която е в бизнеса от трийсет години? Какво става?
Инспекторът отговори:
— Международно сътрудничество.
— В „Ахерн и съдружници“ Не правим друго, освен да оформяме документите и да регистрираме корпоративни субекти, и да уведомяваме навреме свързаните с тях юридически и физически лица за годишна документация, която трябва да се попълни, и за такси, които трябва да бъдат платени — каза Бърк.
— И друго правите — настоя Коваленко. — Откривате банкови сметки.
— Това е част от услугата, да.
— Банкови сметки на съмнителни места. Сейнт Хелиър. Кайманите…
Бърк поклати глава.
— Няма нищо съмнително нито в Сейнт Хелиър, нито в Каймановите острови.
Коваленко вдигна предупредително ръце. Веждите му се събраха, а лицето му почервеня. Каза тихо и напрегнато:
— Ще ви кажа кое е съмнително. Знаете ли кое е съмнително? Топките ви в менгеме, ето кое.
Бърк не знаеше да се смее ли, или да плаче.
— Моля?
— Това е разследване, което засяга националната сигурност — каза агентът на ФБР, — а вашият задник е в центъра на мишената. Ако ви кажа, че по откритата от вас банкова сметка са преведени пари от човек на „Ал-Кайда“? А? Първоначалната сума не е била голяма, но… подозирам, че това е бил само начален капитал. Защото два месеца по-късно през същата сметка минават три милиона и шестстотин хиляди. Влизат и излизат и всичко това в рамките на четиридесет и осем часа. — Коваленко плесна с ръце. — Движението им не може да се проследи. У кого са парите сега? И какво ще правят с тях? — Той направи пауза. — Някакви идеи?