Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Бърк се чувстваше като подстрекател — пиеше с човек, който имаше проблем с пиенето. От друга страна, може би идеята не беше толкова лоша. Малка доза споделено забвение.
— Не знам какво да правя — каза Бърк не за пръв път.
— Копелета — отвърна Стария. — Не знам к’во да ти кажа. — Отпи дълга глътка от бирата си. — Оня ден ходих при Хариган.
Бърк изправи гръб на стола. Хариган беше адвокатът на фирмата.
— Така ли?
Томи кимна.
— Праща ти много поздрави.
— Спомена ли му за историята с Коваленко и Гарда?
— Ми да.
— И той какво мисли? — попита Бърк.
Томи млясна с устни.
— Каза… че ще се поизръсим, но иначе не могат ни пипна с пръст. Нямали основания. Накрая сме щели да спечелим.
Бърк кимна замислено и отпи от бирата.
— А междувременно…
— Можело да се поозорим… в краткосрочен план.
Бърк си пое дълбоко въздух и тресна халбата на масата.
— Знаеш ли какво? Отивам в Белград! — заяви той толкова силно, че шумът в кръчмата утихна за миг и хората взеха да се обръщат.
— За чий ще ходиш пък там?
— Защото там е отишъл Д’Анкония. Ще открия копелето и ще го върна в Ирландия.
Лицето на Стария се разкриви в карикатура на скептична гримаса.
— Няма смисъл! Онова твойто дрисливо орле… вече го е направило.
— Какво дрисливо орле? Коваленко ли?
— Същият! Вече е проверил. Само ще си загубиш времето.
Бърк сви рамене.
— А може би не… — След единадесети септември ФБР и ЦРУ не изпълваха Бърк със страхопочитание. Както всички вече знаеха, двама от похитителите бяха делили една стая с информатор на ФБР. Други бяха обучавани на бой с хладно оръжие от бивш командос във Флорида. Във ФБР бяха отказали да проверят компютъра на един от похитителите дори след като получили информация, че е поискал да ограничи уроците си по пилотиране до управление на пътнически самолети в режим на полет (без уроци по излитане и кацане). Някои от похитителите получили визи за влизане в САЩ, макар в ЦРУ да знаели, че са присъствали на среща в Куала Лумпур, на която били обсъждани планове за залагане на бомби в десетина търговски самолета. И това Бърк го беше чел във вестниците. Кой знае какво още бяха надробили? — Няма да се изненадам, ако са пропуснали нещо — каза той.
Стария сви рамене. После измърмори:
— И сигурно ще пътуваш с шофьорската си книжка?
Бърк поклати глава и допи бирата си. После бръкна в джоба на старото си промазано яке и извади оттам ирландски паспорт.
— Двойно гражданство — каза той.
Стария се изкиска.
23.
Бърк се почувства като терорист, когато подаде девствения си ирландски паспорт на мъжа зад стъклената преграда. Имиграционният служител разлисти страниците с неприкрито отегчение, после бутна паспорта назад към Бърк, без да си прави труда да сложи печат. Махна му да се отмести и кимна към следващия на опашката.
Бърк усети тръпката, която изпитват малките момчета, когато им се размине за някоя пакост, особено когато пакостта е сторена въпреки машинациите на педант като Коваленко. Благодарение на двойното си гражданство можеше да пътува необезпокоявано като гражданин на Ирландия и на Европейския съюз.
„Да живее Ирландия“, помисли си той, докато се нареждаше на опашката за таксита пред терминала. Скоро вече пътуваше на задната седалка на очукана застава. Покрайнините на сръбската столица не се различаваха съществено от покрайнините на всеки друг голям европейски град — хаотично струпване на складове и ферми, офис сгради и жилищни блокове. На път към центъра Бърк остана впечатлен от изобилието на графити и от табелите, написани на непознатата за него кирилица, настръхнали от свастики и кратки, вероятно нецензурни надписи.
Самият град го изненада. Не знаеше какво точно е очаквал — мрачни сърби сред руините от натовските бомби може би. Вместо това откри красив град в пресечната точка на две реки — Сава и Дунав. По земята още имаше сняг, но дърветата вече се кичеха със свежа пролетна зеленина. Шофьорът на таксито се оплака от лошото време.
— Гадно време тази пролет. Много студено. Питам аз, къде е глобалното затопляне, когато ти трябва?
По крайбрежния булевард се редяха кафенета и ресторанти, хората бяха добре облечени и изглеждаха заможни, улиците бяха чисти. Таксито минаваше покрай изящни и красиви сгради от друга епоха.
А после се появи „Еспланада“. Ъгловат и грозноват, хотелът представляваше бетонен куб, напълно лишен от архитектурни финтифлюшки и украси. Същото беше и отвътре — стаята на Бърк приличаше на чиста кутийка, пропита с миризмата на боров ароматизатор.