Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— И какво ще правим? — попита Бърк.
— Надяват се, че ще им врътнеш една шайба и ще си уредите любовна среща.
Бърк не се поколеба. Набра номера на Дохърти. Инспекторът го помоли да изчака, държа го на телефона доста дълго, а накрая предложи Бърк да се яви в кабинета му следващия следобед.
— Ако за вас не е проблем, мога да дойда още сега — каза му Бърк.
Колкото по-бързо изяснеше нещата, толкова по-скоро щеше да възобнови работа фирмата и толкова по-добре за всички.
Цъкване с език отсреща.
— Боя се, че за нас не е удобно — уведоми го Дохърти. — Най-рано утре следобед. В три удобно ли е? На улица „Пиърс“?
— Надявах се, че…
— Вярвам ви, но между нас да си остане, вашият сънародник Коваленко здравата се е запалил по този тип Д’Анкония. Помолих ви да изчакате, за да говоря с него по телефона, и мога да ви уверя, че е твърдо решен да се срещне с вас лично. Така че всички ще чакаме със затаен дъх!
На следващия ден Бърк отиде в участъка, като си носеше и паспорта според указанията. Лепнаха му на ревера етикетче с името и го заведоха в малкия разхвърлян кабинет на инспектор Дохърти.
Вътре чакаха двама мъже. По-дребният беше русоляв и с крехката физика на заклет пушач. Това беше инспектор Дохърти от плът и кръв (доколкото можеше да се говори за плът при него). Другият беше Рей Коваленко. Близо метър и деветдесет висок, як, с плоски черти, лепнати върху розов тен над малка момичешка уста.
Коваленко посочи един празен стол на Бърк и всички седнаха. Бърк вдигна вежди в услужлива физиономия, като местеше поглед от единия към другия мъж, но май и двамата не бързаха да подхванат разговор.
Агентът на ФБР извади пластмасово шишенце с дезинфектант за ръце от джоба си, изстиска малко върху едната си длан, после разтърка ръце и се зае да оглежда ноктите си. Накрая каза:
— Този ваш клиент — Д’Анкония. Какво можете да ми кажете за него?
— Ами — започна Бърк, — имаше чилийски паспорт…
— Това го знаем — прекъсна го остро Коваленко.
Грубостта му свари Бърк неподготвен. В първия момент не знаеше как да реагира и какво да каже. Затова започна отначало:
— Както казах, паспортът му беше чилийски, но от акцента му личеше, че е американец. От Щатите.
— Значи сте знаели, че името е мнимо.
Бърк поклати глава.
— Не.
Коваленко впи очи в него.
— Значи не ви се е сторило странно, че човек на име Франсиско Д’Анкония влиза в офиса ви и иска да му регистрирате корпорация с име „Туентиет-Сенчъри Мотор Къмпъни“?
— Е, името наистина звучеше като анахронизъм — призна Бърк, — но…
— Внимавай в картинката — предупреди го Коваленко.
Бърк разпери ръце с дланите нагоре и погледна въпросително към Дохърти. Дохърти отклони поглед. Малката уста на Коваленко се изкриви присмехулно. Той се наведе към Бърк.
— Ами господин Скрудж? Ако в офиса ви влезе човек и се представи като господин Скрудж…
— Или като Дядо Коледа — вметна Дохърти.
— Именно! Ако Дядо Коледа влезе в офиса ви, и това ли ще е в реда на нещата? — попита Коваленко. — Обмислете добре отговора си — добави той, преди Бърк да е отворил уста. — Защото въпросът ми не е реторичен.
Бърк местеше поглед между агента на ФБР и инспектора от Гарда. Това не отива на добре, мислеше си той. Коваленко въздъхна.
— Нека ви попитам нещо — каза той. — Обичате ли да четете?
Бърк сви рамене.
— Ами да. Чета по малко.
Тази информация, изглежда, зарадва агента от ФБР.
— Какво знаете за Айн Ранд?
Въпросът свари Бърк неподготвен.
— Тя не беше ли… някаква откачалка май?
Коваленко застина сякаш някой го е шамаросал през лицето.
„Опа, помисли си Бърк, грешен отговор.“
— Тоест, била е консерваторка — побърза да добави той. — Доста консервативна във възгледите си, ако помня добре.
Челюстите на Коваленко се размърдаха енергично, сякаш дъвчеха нещо. Пръски слюнка се появиха по устните му, но той не каза нищо. Накрая се наведе напред, очите му святкаха отровно.
— Тя е най-значимият автор на двайсети век.
— Така ли?! — Бърк се постара да изрази интерес, но дори в собствените му уши възклицанието прозвуча скептично и дори подигравателно.
— Да, така! Написала е една книжка на име „Унизеният Атлас“ — озъби се Коваленко. — Може би сте чували за нея.
Бърк не каза нищо.
— Франсиско Д’Анкония е героят на книгата. — Коваленко свъси вежди и се поправи: — Един от героите. Има няколко.
Бърк се постара да изглежда впечатлен. Но Коваленко не се хвана.
— Е, май ще трябва да я прочета — каза Бърк и зачака. На стената зад него тиктакаше часовник. Откъм улицата долетя далечен клаксон. Бърк се изкашля. — Е… с какво мога да ви бъда полезен?