Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Ти ли си, Майкъл?
— Същият. — Бърза прегръдка.
Стария вдигна рамене.
— Защото щеше да се върнеш на секундата, а това нямаше да е честно спрямо сестричката ти.
Бърк поклати глава. „Сестричката“ му можеше да се грижи идеално за себе си.
— Какво е станало?
— Ще ти кажа какво стана — отвърна Стария. — Изтропаха се цяла банда шибани тъпанари, все едно са хукнали след сериен убиец! Мойра взе, че припадна, ако щеш вярвай, а онзи, най-големият тъпанар, ми навря в носа тъпото си портфейлче.
Бърк го гледаше сащисано.
— Какво „портфейлче“?
— Като по телевизора. Със значки отвътре. А дори не е ирландец, оказа се. А от твоите хора!
— Кой?
— Тъпанарът, дето ти казах. Американец! Дошъл чак от Лондон, лайното му мазно, а другите тъпанари, от Гарда, му вървят по петите като палета и козируват всеки път, щом пръдне.
— Какво искаше? — попита Бърк.
— Влязъл му е трън в задника заради някаква корпорация, дето си я регистрирал ти. Рекох му да си гледа работата!
Бърк примижа.
— Той какво каза?
— Е, не му стана приятно, даже никак. Обидчив един. Проглуши ми ушите, че бил агент на ФБР, голяма клечка и прочие. Лига някаква.
— Легат — досети се Бърк.
— Все тая… Рекох му, че не ми пука, ако ще да е Властелинът на пръстените. И че ако иска да ни ровичка в архива, първо да си оправи документацията.
— Е, да — смотолеви Бърк, — но… Той за коя сметка питаше?
Стария свъси вежди.
— „Туентиет-Сенчъри Мотор Къмпъни“. Нещо такова. — Направи пауза, после попита: — Звучи ли ти познато?
Бърк поклати глава.
— Не. — Беше регистрирал много компании като служител на „Томас Ахерн и съдружници“. Рядко прекарваше повече от половин час с клиент.
— Регистрация на Ман — напомни му Стария. — Банка в Джърси.
Бърк махна с ръка, сякаш да каже, че то има ли други? После попита:
— В списъка с еднопосочната поща ли?
Стария кимна.
— Как иначе? Съвсем нормална процедура. Само че онзи янки, само като погледна папката и…
— Дал си му досието? — попита невярващо Бърк.
— Дадох го на ония от Гарда.
Бърк не можеше да повярва.
— Бяха от специалния отдел — обясни Томи. — И имаха съдебна заповед.
Бърк спря поглед на пристанището, разсъждавайки върху казаното от Стария. Поверителността беше основен стълб на фирмената им политика. Да се разкрие досието на клиент беше… безпрецедентно.
— Както и да е — продължи Стария. — Та зърна янкито името на клиента и Бог ми е свидетел, направо откачи. Трябвало да се бил досетил, че било мнимо. Точно таз дума употреби. Мнимо!
— И какво беше името?
— Някой си господин Франсис Д. Анкония. Или нещо такова. Мернах досието за секунда, после онзи ми го дръпна от ръцете.
Стария не беше запомнил името правилно. Клиентът беше попитал Бърк за ухото му. Говореше като американец, но…
— С чилийски паспорт?
— Същият!
Бърк се замисли. Накрая каза:
— И какво толкова?
— Не знам, знам само, че онзи янки полудя, врещеше за пране на пари, за тероризъм…
— Тероризъм?
— Кълна се в Христа, че се беше зачервил кат’домат. Тъкмо си мислех, че ще вземе да се гътне от мозъчен удар, когато той дръпна Селяндура настрана — ама колко беше „дебел“ тоя, няма да ти казвам…
— Кой?
— Селяндура бе! Представи се като „инспектор Дохърти“, ама си беше типичен селяндур от графство Кери, мене ако питаш. Та онзи, лигата, го дръпна настрани да си приказват на ушенце. После Дохъртито идва при мен и вика, че ще ни затвори предвид „предстоящо разследване“.
— Какво разследване? — попита Бърк. — За какво изобщо става дума?
— Накратко казано — за теб. Селяндура рече, че започват разследване за пране на пари и че искат да разговарят с нашия господин Майкъл Бърк най-вече щото името ти било в досието.
Бърк изпъшка.
— И после какво?
— После ли? Ами после ме изхвърлиха от офиса ми — от собствения ми офис, ако щеш вярвай, дето усърдно съм обслужвал почтена клиентела в продължение на…
— Как се казва този легат?
— Коваленко. — Стария свали ръкавиците си и остави лозарската, ножица на земята до розовия храст. — Хайде да влезем и ще ти покажа визитките им.
Бяха три, сложени на малката мраморна масичка във вестибюла. Първата беше на Шон Дохърти, инспектор в Международната служба за сътрудничество към Гарда (МСС). Втората беше на Ира Монаган от Службата за финансово разузнаване на Гарда (СФР).
Третата визитка носеше логото на ФБР — златен американски орел — и името Реймънд Коваленко. Според визитката Коваленко беше аташе към посолството, отпечатан беше и адресът — посолство на САЩ, Гросвийнър Скуеър, Лондон.