Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Оооо! — възкликна той. А после, шепнешком: — Шпионска работа, а?
И понеже Айн Ранд и „Унизеният Атлас“ очевидно заемаха сериозно място в мирогледа на Коваленко, Бърк реши да ги провери онлайн. „Гугъл“ изплю повече от един милион попадения. На първо място в списъка беше уебстраница, поддържана от обществото „Айн Ранд“, където имаше снимки на авторката, дълги откъси от нейни произведения, обобщение на философията й, линкове към „Амазон“ и какво ли още не. Накратко казано, Ранд вярваше, че личният интерес е не само естествен, но е и светският еквивалент на божествената милост.
В някакъв смисъл беше интересно — особено ако си без работа и паспортът ти е невалиден. Бърк прочете биографичните справки за авторката, включително и изпълненията й пред Комисията за антиамерикански прояви към Камарата на представителите по време на гоненията срещу комунистите. Прегледа отзивите за книгите й, както и кратките резюмета на съдържанието им. Това не беше обикновен писателски уебсайт, а истински лабиринт от чат-румове, библиотека от блогове и дълги биографии на основните й персонажи. Имаше дори онлайн услуга за запознанства.
През 1957, осемнайсет години преди Бърк да се роди, „Унизеният Атлас“ се нарежда на челно място в списъка с бестселъри. Проучване, проведено от Конгресната библиотека и клуб „Книга на месеца“, посочва „Унизеният Атлас“ като „втората най-влиятелна книга“ за американците — след Библията.
В сърцевината си романът е история за доброто и злото, за капитализма и комунизма, за светлината и мрака. Сюжетът е едновременно цветист, сложен и сякаш безкраен. Разказва се за героиня със смешно име — прекрасната Дагни — и опитите й да спаси една железопътна компания от нечестна конкуренция, саботажи и вмешателство на корумпирани правителствени служители. Едновременно с това Дагни търси Джон Галт, легендарен изобретател на революционен двигател, който работи със статично електричество, извличано от въздуха.
Докато се бори да опази железопътната си компания, Дагни забелязва, че много от най-талантливите бизнес ръководители на нейното време напускат работа, за да „прекарват повече време със семействата си“ (и с вещите си, реши Бърк). Като някакви корпоративни Атласовци най-добрите и умните се отърсват от тежестта, с която ги е натоварило обществото. Писва им от държавната намеса, от разпоредбите, данъците, корупцията и некомпетентността.
Франсиско Д’Анкония — друг герой в книгата — е престъпен барон, обявил негласна стачка. Чилийски меден крал, той решава, че е по-добре да прекрати добива на медна руда от земните недра, отколкото да се съобразява с разпоредбите, които подяждат печалбата му. Многословната защита на решението му, позната като „Речта на Франсиско за парите“, беше цитирана в пълен размер на много места в нета. Същността й беше проста — парите са в основата на всичко добро.
И така нататък все в същия дух. В края на историята Дагни се озовава в един каньон насред пустошта, нещо като либертарианска Шангри-Ла, където се среща с отърсилите се Атласовци, оттеглили се от света. Сред тях са Франсиско Д’Анкония и тайнственият Джон Галт, изобретателят на революционния двигател. Отсъстващите основатели на цивилизацията.
Всичко това напомни на Бърк за отношението на баща му към общото добруване, политическата коректност и позитивното мислене. (Не, не и не.) Според баща му правителството не трябва да се занимава със социално подпомагане. „Хората са мързеливи — настояваше той. — Нямало работа, казват. Как тогава имигрантите работят по на две места и се оглеждат за трето?“ В действителност обаче Лари Бърк би дал и ризата от гърба си.
Наближаваше два сутринта, когато Бърк спря да чете и изключи компютъра. Не схващаше връзката. Който и да беше в действителност „Д’Анкония“, то той положително беше луд, щом беше избрал да обикаля света като плод на нечие чуждо въображение. Очевидно се идентифицираше с героя на Айн Ранд. Но защо? И какво общо има това с „Ал-Кайда“?
Близо два дни Бърк не излезе от стаята си. Гледаше футбол, тенис и безкрайните говорилни по Би Би Си за прогнозните изборни резултати на Тони Блеър. Поръчваше си храна за вкъщи от италианския ресторант зад ъгъла, спеше много, дремеше пред телевизора и се събуждаше по-уморен и отпреди. Не вдигаше телефона и потъваше все по-дълбоко в собственото си униние. От време на време си задаваше въпроса: и сега какво? Нямаше къде да иде, нито какво да предприеме. Нищо, което би могъл да направи.
Накрая от апатията го извади Стария. Дойде да го вземе, отидоха в „Слънцето“ и седнаха на стара очукана маса възможно най-далеч от покер машината. Скоро допиваха третата си голяма халба.