Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
По стълбата изтрополиха бързи стъпки, дрънчеше метал. Ботуши и мечове! Тя обърна уплашен поглед към Монджой.
— Принцът! — опита да се изправи, но мъжът улови ръката й, така че момичето отново падна върху възглавниците. — Пуснете ме да стана! — заповяда тя. — Получихте това, което желаехте! Навън има хора. Трябва да се облека…
— Не, госпожо! — усмихнат я прегърна той. — На карта е заложено нещо повече от вашата чест. Само завивките и моето тяло ще скриват голотата ви. Ако желаете се мушнете под чаршафите.
— Но…
— Правете каквото ви казвам!
Стъпките се приближаваха към вратата. Дамиан светкавично се претърколи върху Кет и придърпа една ленена кърпа върху двете тела.
В следващия миг вратата се отвори с трясък и Джон връхлетя в стаята.
— Проклятие! — гневно изруга Монджой, сякаш едва сега забелязваше смутителя, извръщайки глава към вратата, а след това тихо въздъхна. — О, принцът! Какво ви води насам?
— Граф Клифърд! — изруга Джон, а Кет не смееше да надникне зад широките, кафяви рамене на съпруга си. — Идвам в този замък, за да омъжа госпожицата за Раймон дьо Ла Вил. И какво намирам — вас в леглото й! С какво право сте се вмъкнали тук? Брат ми е настойник на това момиче…
— О, зная това! — Монджой се престори на объркан. — Искали сте да я омъжите за Дьо Ла Вил? Но аз притежавам писмено разрешение от краля и църквата да я взема за жена. Церемонията вече бе извършена. Елеонор сигурно ви е казала…
— По думите на майка ми, можел съм да намеря госпожица Дьо Монтрен тук горе…
— Госпожа Монджой — Дамиан с благ глас поправи принца.
— Тепърва ще се установява дали този брак е валиден — изкрещя Джон.
— Валиден е — и юридически, и фактически — с хладен, но все още вежлив тон отвърна Монджой. За неизреченото Кет лесно се досети. Монджой не забравяше, че Джон е принц на Англия, но Дамиан служеше на краля с непоколебима вярност. Така че, ако Джон настояваше на своето, щеше да се изправи срещу опасен противник.
— Бракът наистина е валиден — потвърди влезлият междувременно отец Донован. — И очевидно лорд Монджой веднага се е възползвал от съпружеските си права — добави той, сочейки кървавите петна по чаршафите.
Кет усети как кръвта нахлува в главата й.
— Господа! Трябва ли всичко това да бъде разисквано в спалнята ми?
Без да й обърне внимание, Дамиан енергично обясни:
— Дамата е моя съпруга.
Кет с удоволствие би зашлевила и тримата. Но преди да успее да се противопостави, в стаята връхлетя Дьо Ла Вил, изтика свещеника настрани и невярващо се втренчи в Монджой и Катрин.
Очите му сякаш щяха да изхвърчат от орбитите си, на врата му диво пулсираше една вена.
— Монджой! — извика той, а на устата му изби пяна. — Вие! Ще ви убия, кълна се!
Обзет от сляпа ярост, той извади меча си и Дамиан, както си беше гол, скочи от леглото за да вдигне от земята собственото си оръжие.
— Само опитайте, Дьо Ла Вил! Ако някога отново се приближите до съпругата ми, както сега, ще отрежа всичките ви крайници!
Дьо Ла Вил нападна ругаейки, остриетата се кръстосаха и оглушително издрънчаха. В следващия миг оръжието на Дьо Ла Вил бе на земята, а принц Джон застана между двамата мъже.
— Господа, заповядвам ви веднага да престанете с глупостите…
— Какво става тук? — намеси се още един глас. Женски глас. Елеонор любопитно надникна в стаята. — Моля ви, Джон! Отец Донован, господа! Какво означава всичко това? Съмнявали сте се във валидността на този брак? Казвах ти, Джон, че всичко си има обяснение.
— Майко, не се бъркай! Това тук е моя и само моя работа.
— Твоя работа? — остро попита тя. — От последното писмо на брат ти разбрах, че той бил жив и здрав като камък. Така че единствен той има право да избира съпруг за настойницата си.
Принцът дълбоко се поклони. Възпитаното у него чувство за политика и дипломатичност, присъщо на рода Плантагенет, взе връх.
— Проблемът и без това бе решен. Това веднага ще дам на тези двама господа, които изглежда искат да се изядат един друг, да разберат.
След един последен унищожителен поглед към Дьо Ла Вил, Дамиан се обърна към Елеонор:
— Ваша милост, аз съм гол…
— Да наистина, майко, проявете малко срам! — упрекна Джон кралицата.
— И това от твоята уста… — Елеонор присви очи. — За една жена на моята възраст не са останали много радости, скъпо момче. Така че не ми отнемайте възможността да съзра мъжкото съвършенство. Както виждам, на никого от вас не му е неудобно да зяпа съпругата на Монджой. Но сега всички ние най-сетне ще оставим двамата младоженци на мира, нали така?
Дьо Ла Вил решително пристъпи към леглото и кралицата му извика: