Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Прашинката представляваше обем, който един-единствен човешки мозък с първичните му способности не би могъл да проумее освен като математически израз. Но същият този мозък водеше човеците все по-нататък и сега те се разхождаха из Галактиката и владееха звездните бездни… без да познават истински самите себе си.
Така че едно-единствено човешко същество не можеше да проумее дори една точица от диска. Но сумата от човечеството можеше — инкрементално, един ум след друг, познавайки непосредствената си звездна територия.
А какво желаеше той? Да вникне в цялото това човечество, в най-дълбоките му импулси, в сенчестите му механизми, в миналото, настоящето и бъдещето му. Искаше запознава скитническата порода, успяла да заграби този диск и да го превърне в играчка.
Значи може би един-единствен човешки ум наистина би могъл да обхване диска, като отиде едно ниво по-нагоре… и прецени сборните последствия, скрити в сложността на уравненията.
Да опишеш Трантор в тези пропорции беше детска игра. За Империята той имаше нужда от далеч по-огромно вникване.
Математиката можеше и да управлява галактиката. Невидимите тънки символи можеха и да властват над нея.
Значи, един-единствен мъж или жена би могъл или могла да има значение.
Може би. Той тръсна глава. Главата на едно-единствено човешко същество.
„Малко като че се поизсилихме, а? Мечти за божественост…“
Хайде пак на работа.
Само дето не можеше да работи. Трябваше да изчака. За негово успокоение човекът от специалните императорски войски пристигна и го поведе през Стрилингския университет. Вече беше свикнал със зяпачите и с неудобството да си пробива път сред тълпите, които сега се събираха навсякъде, където имаше вероятност да се появява по-често.
— Днес имаш много работа — каза той на капитана от специалните войски.
— Трябваше да го очаквам, сър.
— Надявам се, че ти плащат допълнително за това.
— Тъй вярно, сър. Викаме му „вредни“.
— За допълнителен риск, нали така? За опасно дежурство.
Капитанът сякаш се обърка.
— Ами да, тъй вярно, сър…
— Ако някой започне да стреля, какви са твоите заповеди?
— Ъъ, ако проникнат в зададения периметър, трябва да застанем между тях и вас, сър.
— И ти ще го направиш? Ще поемеш Гаусова пулсация или флешет?
Капитанът май се изненада.
— Естествено!
— Наистина ли?!
— Нали знаете, дълг.
Хари се засрами от простата лоялност на този мъж. Не към Хари Селдън, а към идеята за Империята. За ред. За цивилизация.
Хари осъзна, че и той също бе предан на тази идея. Империята трябваше да бъде спасена или поне падането й да бъде смекчено. Той можеше да го постигне само с вникване в най-дълбоките й структури.
И точно затова не му харесваше тая работа с Първия министър. Тя го лишаваше от време и концентрация.
В бронираното возило на специалните войски той успокои недоволството си, като извади бележник и започна да работи по някакви уравнения. Наложи се капитанът да го подсети, щом стигнаха двореца. Хари слезе — последва обичайният ритуал с охраната: специалните войски се пръснаха и въздухоплавателните сензори се вдигнаха, за да огледат далечния периметър. Напомняха му златни пчели, бръмчащи от бдителност.
Тръгна покрай една стена, която водеше към императорските градини, и покрай нея изникна бежов кръгъл екран, колкото нокътя на пръста му; залепи се за врата му. Той се протегна и го отлепи.
Видя, че е рекламна дрънкулка — лепенка, която те потапяше в приятна възбуда, като разпръскваше ендорфини в потока на кръвта ти. Освен това тя лекичко те предразполагаше към кохерентните сигнали на рекламите в коридора.
Той я хвърли. Един войник я сграбчи и изведнъж около него настана врява и суматоха. Войникът се обърна да хвърли лепенката.
През ръката на стража се стрелна оранжево острие, нажежено до цвърчене — проблесна и след миг изчезна. Мъжът извика „а!“; друг войник го сграбчи и го блъсна долу. После петима войници заградиха Хари от всички страни и той не видя нищо повече.
Войникът пищеше ужасно. Нещо прекъсна болезнения му вой. Капитанът кресна:
— Движение! — и Хари заподтичва, обкръжен от войниците, влезе в градината и премина по няколко алеи.