Нарцис и Голдмунд
- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нарцис и Голдмунд». Краткое содержание книги:
Веднъж техният път се прекъсна по неочакван начин. Един ден те наближаваха някакво село, когато забелязаха купчина въоръжени с камшици, пръчки и млатилки селяни, а предводителят им отдалеч закрещя, че трябвало веднага да свърнат от пътя и да изчезнат завинаги; да вървят по дяволите, иначе ще ги пребият. Докато Голдмунд спря и поиска да узнае какво се е случило, един камък вече го улучи в гърдите. Роберт, след като се бе огледал, побягна, сякаш бе полудял. Селяните заплашително се приближиха и на Голдмунд не оставаше нищо друго, освен бавно да последва беглеца. Разтреперан, Роберт го чакаше под едно разпятие на Спасителя, което се издигаше сред полето.
— Съвсем геройски избяга — засмя се Голдмунд. — Но какво имат тия мърльовци в тъпите си глави? Война ли е започнала? Защо са поставили въоръжен пост при гнездото си и не искат никого да пуснат? Чудно ми е какво се крие зад това.
И двамата не знаеха. Едва на следващото утро те се приближиха до едно отдалечено селско стопанство и там след известен опит почнаха да разгадават тайната. Стопанството се състоеше от къщурка, обор и плевня посред зелен двор с висока трева, заобиколен с много плодни дръвчета, беше странно тихо и заспало: никакъв човешки глас, никакви стъпки, никакъв детски вик, никакво клепане на коса, нищо не се чуваше. В двора около къщата сред тревата стоеше една крава и мучеше, виждаше се, че е време да бъде издоена. Те пристъпиха към къщата, похлопаха на вратата, не получиха отговор. Отидоха към обора — беше отворен и празен, отидоха до плевнята, по чийто сламен покрив на слънцето блестеше светлозелен мъх — и там не намериха жива душа. Върнаха се обратно към къщата, учудени и объркани от запустялостта на мястото. Още веднъж заудряха с юмруци по вратата и отново не дойде никакъв отговор. Голдмунд се опита да я отвори и за свое учудване я намери незаключена. Натисна вратата и влезе в мрачна тъмна стая. — Помага Бог — извика той високо, — никого ли няма тук? — Всичко обаче остана тихо. Роберт стоеше пред вратата. Любопитен, Голдмунд проникна по-навътре.
В къщичката миришеше лошо, миришеше странно и противно. Огнището беше пълно с пепел, той я раздуха и отдолу по овъглените цепеници просветнаха искри. Тогава в здрача, в дъното до огнището, той видя някого да седи. Някой седеше в един стол и спеше, изглежда, беше стара жена. Виковете не помагаха. Къщата изглеждаше омагьосана. Внимателно Голдмунд докосна спящата жена по рамото — тя не се раздвижи, и сега той видя, че седеше сред мрежата на паяк и нишките на паяжината бяха закрепени отчасти по косите й, отчасти на коленете й. „Тя е мъртва“ — помисли той с леко изтръпване и за да се убеди, се зае да стъкне огъня, разпалваше и духаше, докато се появи пламък и можа да запали една дълга треска. С нея освети лицето на седящата и под сивите коси видя черно-синьо мъртвешко лице — едното око беше отворено, проблясваше празно и оловно. Жената бе починала тук, седейки в стола. Е, сега вече не можеше да й се помогне.
С горящата треска в ръка Голдмунд продължи да претърсва и в същото помещение на прага към една вътрешна стая намери втори труп — едно момче, може би на девет-десет години, лежеше с подпухнало обезобразено лице, с отворена риза. Лежеше по корем на дървения праг, двете му ръце бяха свити в здрави гневни юмручета. Това е вторият, помисли Голдмунд и продължи да върви като в някакъв ужасен сън. Влезе във вътрешната стая. Там капаците на прозорците бяха отворени и беше светло. Той внимателно угаси своя светилник и стъпка искрите на пода.