Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

Джейк поклати глава.

— Мислех, че още преди години са изчезнали от нашия окръг — рече Пратър.

— Май са се върнали — каза Джейк.

Карла стоеше вцепенена и ужасена, покрила уста с длан. Отблясъците от огъня пламтяха по лицето й.

— Направи нещо, Джейк. Угаси го.

Прашенето и пукането се засилиха и оранжевите пламъци се извисиха още по-нагоре в нощта. За миг Джейк си каза, че огънят ще угасне бързо, преди някой да го е видял освен тях тримата, че всичко ще отмине и ще бъде забравено и в Клантън няма да се разбере нищо. След това се засмя на глупостта си.

Пратър изсумтя. Явно се бе уморил да стои прав на верандата.

— Виж какво, Джейк, не че си пъхам носа, но ако е вярно туй, дето го пишат вестниците, те са сбъркали адвоката. Прав ли съм?

— Сигурно не могат да четат — измърмори Джейк.

— Сигурно.

— Я ми кажи, Пратър, чувал ли си за активни членове на Клана в нашия окръг?

— Не съм чувал за никого. Има няколко из южните краища на щата, но тук няма. Поне аз не знам да има. От ФБР казват, че това са минали истории.

— Не е много утешително.

— Защо да не е?

— Защото тези симпатяги, ако са членове на Клана, не са тукашни. Пришълци отдалеч. А това означава, че намеренията им са съвсем сериозни, не мислиш ли, Пратър?

— Не знам. Щях да се разтревожа повече, ако бяха местни хора. Това значи, че Кланът отново се завръща.

— Какво означава този кръст? — попита Карла полицая.

— Предупреждение. Искат да кажат: „Спри това, което си започнал, или другия път няма да изгорим само едно парче дърво.“ Те от години правят тези неща, за да сплашат белите, които съчувстват на чернокожите и подкрепят всички онези глупости за гражданските права. Ако белите не спрат да се умилкват на черните, следва насилието. Бомби, динамит, побоища, дори убийства. Но си мисля, че това е вече отдавна минало. Във вашия случай те искат да предупредят Джейк да стои настрани от Хейли. Но щом като вече не е адвокат на Хейли, не разбирам какво означава това.

— Върви да видиш Хана — рече Джейк на Карла и тя влезе вътре.

— Ако имаш маркуч, нямам нищо против да го угася — предложи Пратър.

— Добра идея. Не ми се ще да го видят съседите.

Джейк и Карла застанаха на верандата по хавлии и наблюдаваха как помощник-шерифът полива горящия кръст. Дървото съскаше и пушеше, докато водата шуртеше и задушаваше пламъците. Пратър полива четвърт час, после нави грижливо маркуча и го остави зад храстите в цветната леха до стъпалата.

— Благодаря, Маршъл. Нека това да си остане между нас, а?

— Разбира се. — Пратър изтри ръце в панталоните си и притегна шапка. — Заключете навсякъде. Ако чуете нещо, обадете се на дежурния. Ще бъдем наоколо следващите няколко дни.

Подкара на заден ход по алеята и пое бавно по Адамс Стрийт към площада. Джейк и Карла седнаха на люлката и се загледаха в димящия кръст.

— Имам чувството, че гледам някой стар брой на „Лайф“ — каза Джейк.

— Или че четем учебник по история на Мисисипи. Може би трябва да им кажем, че са те изхвърлили.