Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
— Задръжте ме поне докато си намеря друга работа!
Интендантът се изсмя високо и подигравателно и отговори:
— Това означава да ви задържа завинаги. Никой няма да вземе мъж, чиято жена е болна от рак. Не, не! Ще получите пет гулдена предплата за тази седмица. Вие сте уволнен и няма какво повече да искате!
Тук Вернер се окопити да направи забележката:
— Хер интендант, трябва да имам предупреждение за уволнение!
— При обикновени обстоятелства да, но в този случай — не.
— Никой не е виновен за болестта!
— Вярно! Но вие сте я крили. Аз оставам на решението си и ви забранявам да приближавате до мен или до някого от подчинените ми! Който не иска да чуе, ще почувства! Адио!
Тръгна към вратата с гордо вдигната глава.
Когато излезе, възникна сцена, която е невъзможно да бъде описана. И мина дълго време, преди вълнението да улегне и сълзите да престанат. Вернер седеше на масата, подпрял глава с ръце. В ушите му бучеше. Мислеше и мислеше, дано му дойде някоя спасителна идея, но напразно:
В един момент Емили пристъпи към него и попита:
— Татко, не мислиш ли, че една добра дума би помогнала?
— При интенданта?
— Да. Може би ще прояви милосърдие.
— Той и милосърдие! Не. Той просто ще нареди да ме изхвърлят!
— Въпреки това не бива да губим кураж. Може би ще си намериш друга работа.
— При кого?
— О, има толкова места.
— Но кой ще вземе човек, чиито сили вече са били изсмукани от друг?
— Е, тогава ще бъдем принудени да си търсим временна работа, вместо постоянно назначение.
— Но какво да работя?
— Каквото ти се предложи. Хвърли един поглед на обявите във вестниците! Може би ще откриеш нещо.
— Възможно! Но няма да намеря помощта, която ми е необходима. Данъци, наеми… Боже, толкова много имам да плащам. Дори и да си намеря работа, няма да спечеля нещо веднага.
— Бог ще помогне, мили татко! Само не унивай! Ще погледнеш ли вестниците?
Той кимна тъжно.
— Имаш право. Сълзите нищо не помагат. Ще отида да видя.
— Отсреща в дюкяна получават „Резиденцблат“. Можеш да го прегледаш, без да е необходимо да правиш голяма сметка.
— Добре, отивам!
Нямаше надежда да намери нещо подходящо, но въпреки това се вслуша в съвета на дъщеря си.
Глава 8
В капана
Цирковият ездач още седеше отсреща. Беше видял брат си да излиза, но бе останал, за да обмисли как най-добре и небиещо на очи да се доближи до Вернер. И ето че го видя да пресича улицата, запътен насам. Чу го да влиза и поздравява. Съдържателят отговори:
— Добър ден, съседе! С какво мога да ви услужа?
— Може ли да прегледам вестника?
— Да. Изчакайте малко. Вътре седи един хер и го чете. Когато свърши, ще го донеса. Но вие изглеждате много разстроен?
— И си имам всички причини.
— Но не ви е сполетяла някоя беда?
— О, напротив! Изгубих си работата.
— Невъзможно!
— Защо? На този свят всичко е възможно. Сега искам да погледна във вестника дали няма да намеря нещо подходящо. Но щом се налага да чакам, тук ще ви преча. Ще отида по-добре отвъд. Голяма консумация не мога да си позволя, наистина. Дайте ми една малка бира от най-евтината.
Влезе, поздрави и седна на друга маса да изчака.
Цирковият ездач даде вид, че е задълбочен в четенето на вестника, и едва след доста време го остави настрани. Вернер помоли да го вземе и започна да търси в обявите. Когато свърши, личеше, че не е намерил нищо.
Сега цирковият ездач сметна, че е време да вземе думата, за да задържи Вернер.
— Може би четохте интересната статия за балерините? — попита. — Всички се интересуват от тях.
— Не — отговори Вернер. — За мен интерес представляваха само колонките с обявите, макар много добре да познавам случая с балерините.
— А, знаете го? Как така?
— Слуга съм в театъра, или по-точно бях такъв.
— Слуга в театъра? Да не би в „Столичен театър“?
— Да.
— За мен това е изключително интересно. Коя от двете според, вас ще победи?
— При всички случаи Леда.
— Защо?
— Има протекции.
— Искаше ми се да отида на това интересно представление, но за съжаление трябва да заминавам. Не съм оттук. Почти ви завиждам.
— О, нямате никакво основание!
— Но нали като театрален слуга ще си имате непосредствена работа с двете дами.
— Сега вече не. Вече не съм слуга, а бях такъв, както изтъкнах.
— А-а, напуснали сте?
— Не, бях освободен.
— Кога?
— Днес, преди малко.
— Странно. Днес не се сменят месеците.
— Изгониха ме най-ненадейно — произнесе с горчив тон Вернер.
— Клетият! И каква грешка извършихте?
— Никаква. Имам болна жена. Страда от заболяване, което някои смятат за заразно. Това е причината да бъда захвърлен в обятията на глада.