Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
— Така ще ни тласнете в крайна несрета — отговори, — но по-добре да страдам от глад и всичко останало, отколкото да сторя това, което искате. Адио!
Още преди да са съумели да я задържат, побягна. Режисьорът я последва бързо, но не успя да я настигне.
— Какво ще правим сега? — попита той, когато се върна при интенданта.
— Проклети глезотии! — процеди онзи през зъби. — Сега се озовахме пак в старото неприятно положение!
— Не ни остава нищо друго, освен да подберем някоя от статистките.
— Наистина. Но тоя Вернер ще ми плати!
— Действително ли възнамерявате да го уволните?
— Категорично!
— Аз бих ви посъветвал да не го правите!
— Защо?
— Той прояви добрата воля да се подчини. Изпрати дъщеря си. А че тя се оказа толкова твърдоглава, не може да бъде държан отговорен.
— Така ли мислите? Охо! Той е длъжен да ми се подчинява, а дъщеря му — на него. Щом я е възпитал толкова лошо, че се осмелява да се възпротиви, отговорността пада именно върху него.
— И все пак ще си позволя мнението, че е по-предпазливо да не го уволнявате.
— По-предпазливо? Та това звучи така, сякаш трябва да се страхуваме от нещо!
— Действително това исках да кажа.
— Говорете тогава по-ясно!
— Какво ще стане, ако той не допусне да бъде уволнен?
— Как ще я подхване тая работа?
— Може да тръгне по съдебен път и тогава съдът много лесно може да се произнесе в негова полза. Та нали е спорно дали можем да отидем толкова далеч, че да го държим отговорен за съпротивата на дъщеря му.
— Дори и да сте прав, не могат да ме заставят да го оставя на мястото му. Ще му изплатя една месечна заплата и така ще има едномесечно предупреждение за уволнение. Двайсет гулдена повече или по-малко, не ме е грижа!
— Зная. Но шумотевицата?
— Каква шумотевица?
— Той ще си мълчи ли? Пресата ще научи. Може би не само ще се разприказват, но и ще пишат за нас. Ще кажат, че сме принуждавали почтената дъщеря на наш подчинен да извърши нещо, което е против естественото чувство за срам.
— Нека спокойно изчакаме нещата. Ако наистина пишат нещо за нас, ще съумеем да отговорим. Впрочем бих желал да попитам каква причина имате да се застъпвате за тоя Вернер?
— Говоря така само от чувство за дълг. Но ще призная, че ми е жал за бедния човек.
— В случая съжалението не е уместно!
— Може би не чак дотам, както хер интендантът мисли. Известно ли ви е семейното положение на Вернер?
— Не точно.
— Е, със своите двайсет гулдена той има да изхранва почти също толкова гърла. Освен това ужасната болест, от която страда клетата му жена!
— Ужасна болест? Толкова ли е болна?
— Неизлечимо.
— Не знаех!
— Той не говори за това. Опитва се да го скрие и има всички основания.
— Какво й е всъщност?
— Има рак.
— Рак? Всички дяволи! Откога?
— Вече няколко години.
— Къде?
— На лицето. Впрочем за лице вече не можело и дума да става. Всички месни части били разядени.
— И аз го научавам едва сега! Защо отдавна не ми е било доложено?
— Защото никой не знаеше нещо конкретно. Аз самият го научих едва вчера, и то по чиста случайност.
— Но лекарят на театъра трябва да го знае. Ще му потърся отговорност така, че няма да го свърти на едно място! Той е длъжен да ми доложи за една толкова опасна заразна болест.
— Той не знае нищо. Вернер е обслужван явно от друг лекар.
— Така значи! Хм-м! Е, ще я видим тая работа! И така, потърсете сред статистките някоя, която поне малко от малко подхожда за овакантената роля. От тая глупава фройлайн Вернер ще трябва да се откажем.
Той се отдалечи с брат си. Преди да излязат на открито, последният спря при входа и попита:
— Наистина ли ще уволниш театралния слуга?
— Да, гарантирано.
— Въпреки забележките на режисьора? Те не са съвсем безпочвени!
— Аз не им отдавам значение. Ти май забравяш, че жената на Вернер има рак?
— Теб това какво те засяга?
— Мен ли? Твърде много! Аз не мога да допусна всеки ден всички ние да си имаме работа с човек, който диша една изключително заразна атмосфера. Тази болест е достатъчна причина моментално да го уволня.
— И ти действително ще го направиш?
— Да.
— Чудесно, чудесно! Отлично!
— Аха, това се съгласува с намеренията ти?
— Напълно, напълно!
— Как така?
— По този начин ти чудесно ме подпомагаш. Той ще види пред вратата си бедствието, мизерията, глада. И ако аз се явя като спасител, много лесно ще спечеля играта.
— Хм-м! Наистина ли искаш да я ангажираш?
— То се подразбира!
— Но тя и пред теб ще се държи както пред мен!
— Зная.
— За какво ти е притрябвала тогава? Не можеше да я използваш.