Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
— Не, не! Елате! Ето го дивана!
Бутна я нататък. Тя затвори очи и се подчини. Режисьорът я натисна към тапицерията.
— Така! — каза. — Трябваше все пак да ви посегна. Но сама сте си виновна. Ако не искате повече да ви докосвам, подчинявайте се! Позата ви е некрасива, неподходяща. Качете си краката горе. Положението на тялото трябва да е непринудено.
Тя направи опит да се подчини. Зад проспекта интендантът сбута брат си и прошепна:
— По дяволите! Виждаш ли?
— Да, да!
— Тя е много по-красива, отколкото си мислех!
— Да. Прелестно създание!
— Ще стане добра Тау-ма, а?
— Фамозна дори! Тя е несравнима! Ех!
На Емили все пак не се бе удало да придаде на тялото си желаното от режисьора положение. Той каза:
— Не така уплашено! Не бива да си скъпите формите. Те трябва да са щедро изложени. Подпрете лакът на възглавницата и малко надигнете горната част на тялото! Бюстът трябва повече да изпъкне. Бъдете по-пластична! Повече, още повече, много повече!
В усърдието си той улови ръката й, за да й придаде необходимото положение. Тя трепна при това докосване. Беше държала очите си затворени. Сега ги отвори. Плъзна поглед надолу по себе си и пламнала цялата, се изстреля като пружина от мястото си.
— Какво става? Защо скачате? — извика той ядосано.
— Невъзможно ми е!
— Глупости! Останете!
— Не, не!
— Сядайте! Веднага сядайте!
Посегна към нея, но тя се изскубна.
— По-добре да умра!
Побягна с този вик между кулисите обратно към гардеробната.
— Проклети превземки! — изруга режисьорът. — Върви, жена, и я доведи пак!
Тя тръгна, но скоро се върна и уведоми:
— Не мога да вляза.
— Защо?
— Зарезила е отвътре вратата на гардеробната.
— Тогава аз самият ще отида да я довлека!
Тръгна. След малко го чуха да тропа и вика, но явно напразно, защото се върна и отиде при двамата братя зад проспекта.
— Какво да правя, хер интендант? — попита.
— Ще я принудите!
— Но как? С какво?
— Заплашете я с уволняване на баща й.
— Много се съмнявам, че това ще помогне. Такава прекалена срамежливост тук никак не си е на мястото, наистина, но тя си е залегнала в женската природа. А срещу природата трудно можеш да се бориш.
— Вие само опитайте! Трябва да се подчини.
След известно време Емили се върна напълно облечена. Заговори с умоляващ тон:
— Много ми се иска да се подчиня на татко, хер режисьор, но от мен се иска невъзможното.
— Защо за други не е невъзможно!
— Не го проумявам.
— Все пак не е толкова трудно просто да се излегнете на дивана.
— Това е по-трудно от всичко друго. Пуснете ме, моля ви, да си вървя!
— Не, не мога да ви пусна. Ще останете! Свалете си пак дрехите!
— Вече не — отговори момичето решително. — Видях, че не мога да поема такава роля!
— Но трябва! Вие сте най-подходяща!
— Все ще намерите някоя друга. Аз не мога!
— Но помислете за последиците!
— Те не могат да бъдат по-лоши от тази роля!
— Така ли смятате? А какво ще стане, ако баща ви бъде уволнен, фройлайн Вернер?
— Няма да го направите!
— Може би, все пак!
— Той е невинен. Не е направил нищо, което да изисква справедливото му уволняване.
— Той не, но вие!
— Нямате никакво право да изисквате от мен да излизам на сцената.
— Имаме правото да изискваме съдействието на баща ви.
— Тогава ми дайте друга роля, която наистина мога да взема. Но тази в никой случай няма да играя!
— Наистина ли? — отекна зад нея.
Тя се обърна рязко и съгледа интенданта, когото яростта бе подтикнала да дойде.
— Хер интендантът! — възкликна тя изплашено.
— Да, аз самият!
— Вие сте ме наблюдавали!
При мисълта, че я бе видял без дрехи, сълзи на срам излязоха на очите й.
— Да, наблюдавах ви — отвърна онзи със строг тон. — И какво ви хрумна из един път да побегнете ей така без всякаква причина?
— О, не беше без причина!
— Вие сте едно детински глупаво девойче! Веднага се върнете в гардеробната и се съблечете!
Тя имаше изключителен респект от най-големия началник на баща й, ала безцеремонните думи, с които си послужи, премахнаха цялото й смущение.
— Дали това, което наричате детински глупаво, наистина е детински глупаво, няма да коментирам — реагира Емили. — Знам само, че няма да се подчиня на вашата заповед.
— Ще ви принудя!
— С какво?
— Ако мигом не се подчините, ще изгоня баща ви!
— Не можете!
— Мога и ще го направя!
Тя разбра от вида му, че наистина е решен да го направи, но сега не помисли за последиците от това нещастие. Ръководеше се само от порива на своето сърце.